Ice Princess /Ледена принцеса

14

Всъщност не знаех къде да го отведа. Нямах никаква представа.
Просто тръгнахме по тесните улички,все някъде ще ни отведат.
Нямаше смисъл да го питам за пътя,та той не помни да е бил тук никога?!
Трябваше да го разпитам какво си спомня,за да може някак да си възстанови паметта.
Някак.
Не знам как.
О Боже Господи! Защо трябва да преживявам този ад отново!
Не знам. Пробвай се да не мислиш толкова за това.
Я огледай наоколо.

Рич се преобрази в сова и полетя.
Вече знаех,че не се превръщам във вълк,така че и Рич няма да приеме този вид. Вместо това мисля че совите са по полезни. Имат крила и могат да избягат от врага,а вълкът трябва да се бие и да напада.
Можем да прелетим стените и да отидем спокойно от другата страна на портите. В кралството на Ледените пустоши.
Само че той е вълк. Оф!
Явно ще трябва да преминем водното разстояние с лодка.

Апа сега?! От къде да намеря тази смотана лодка!
Това започва да става все по сложно. Ако скоро не намеря място,където да се скрием...ще стане много много многоо зле.
О тъкмо на време!
Намерих едно място!
Вече започвах да се отчайвам!
И аз.

Поне си го каза. Не знам дали ще можем да оцелеем този път.
Преди няколко дни Алек ме пазеше но сега...
Аз трябва да пазя него. А аз не знам нищо за този град!?
-Хайде Алек. Рич е намерил нещо.
Дръпнах го отново от транса му. Явно отново разглеждаше къщите от бял камък и лед.
-Не се казвам Алек. И кой е Рич?!
-Оф да бе верно! Не помниш. А как ти беше името?
-Е,може и да ми викаш Алек,щом ти допада.
Той ми се усмихна с онази искрящо бяла усмихва и очите му блеснаха.
Е,не беше същия поглед или същата физиономия,но усмивката му...не беше променена.
-Та как ти е истинското име?
-Деймън.
-Добре. Ами на галено?
-Дейми.
-Дейми ли?
-Ами така ми викаше майка ми. Но сестра ми,защото не можеше и това да произнесе,като беше малка,ме наричаше Ди.
-Добре.
Продължихме ,водени от Рич.
-А Рич е моя спътник. Всеки Леден дух има по един.
-О! Ти си Леден дух! Майко човек! Майка ми умираше да ме благослови кралицата да бъда като вас!
Той спря на място и започна да ме оглежда сякаш съм музеен експонат. Прокара ръце през косата си и ме стрелна с един поглед,в който си личеше любопитството му.
-Добре. По късно ще видим колко всъщност не помниш,а сега да вървим.

Мястото не беше кой знае какво.
Но щу свърши работа.
Всъщност беше просто един леден мост,далеч от канала,но не прекалено далеч,че да не виждаме вратите.
Застанах под моста и разперих едната си ръка.
Всъщност това беше просто купчина лед,оформена като мост,намираща се над един склон.