Ice Princess /Ледена принцеса

12

Не се стараех да отброявам времето ,през което бях затворена в "пепелника".
Но имах план.
Само трябва да изключа някакви онази тъпа печка,от която лъха цялата топлина. Това беше най трудната част от плана ми,защото останалото щеше да е фасулско.
Премахвам оковите ,отварям вратата,преобразявам се и бягам,колкото се може по надалеч.
Но трябваше за изключа източника на топлина.

Затворих очи ,но точно тогава влезе онази тъпата Талола.
Майко как я мразех.
Правех се,че не я забелязвам,просто затворих по плътно очите си и се отпуснах на стола.
-По бързо.
Няколко стражи се доближиха до мен и ми развързаха ръцете. Бях готова да скоча и да се измъкна,но...тя не е луда да ме освободи. Нима е толкова лесно да се измъкна?
Едва ли.
Бавно ме вдигнаха и аз хванах китките си,на които имаше отбелязки от нажежения метал,с който ме измъчваха. Все още усещах жегата,парещия пламък в печката...
Чувството,че умирам.
Жаклин се доближи до мен и ме докосна леко. Чак сега я забелязах в цял ръст. Зрението ми бе по ясно от преди и я виждах.
Талола излезе и ме остави в тъпата стая с четирима стражи и Жаклин.
-Спокойно,няма да те убие. Един човек иска да говори с теб.
-Кой?
Шепнехме ,за да не чуят онези мъже при вратата. А в стаята беше мега тихо,чуваше се само пламъкът как гореше дървата.
-Не знам. Но е важна клечка. До колкото разбрах искат да проверят дали наистина си дъщеря на Краля,защото не си такава дъщеря,каквато очакваше народът да роди майка ти.

Хич не исках да чувам за Елиза. Беше ми толкова чужда тази жена,че не искам дори и да се опитвам да споменавам името и титлата и и това,че ми е майка.
Помогна ми,но я чувствах не на място в живота си.
-В смисъл?
-В смисъл духове в различните народи са само истински  благородници или просветени от такива.
Ясно.
Май наистина не съм дъщеря на Спаркър.
Нещо ми се въртеше като спомен,че някой ми бе казал,че някакви варвари изгонили наследниците на Виктория,законните наследници на трона,и сега те управляват ледените пустоши  и  водните басейни.
Но Елиза е искала поне аз да съм истинска наследница на престола.
Дали наистина съм дете на някой от внуците на Виктория?
И ако да това обяснява защо я чувам,но...
Защо я чуваше и Елиза.

Защото така искам аз.
За първи път от няколко дни чух гласа на Виктория. Тази горещина тук ме изгаряше и не можех да се концентрирам върху способностите си.
Една жена с широка сива рокля,вързана на кок черна коса,с бяла кожа ,влезе в стаята.
Постави куфарчето си на една масичка и каза:
-ДНК тестът няма да докаже нищо. Трябва да сме сигурни с нещо по...надежно.
Тя погледна към мен и тогава Талола прекрачи прага на вратата.
-Съгласна. Направи, каквото можеш,Оливия.
Двете си размениха едни злобни и тънки усмивки,които явно са знак,че нещо адски лошо ще ми се случи.
-И какво ако съм потомък на Виктори?
Вече имах сили да се изправя пред Талола. Нямаше да стоя с кръстени ръце.
-Нищо. Означава,че нямаш право над престола на Ледените пустоши,защото не си дете на Спаркър...
-Но съм на Виктория? А те са законните наследници.
-Не. Вече не,защото бяха прокудени от земите на водните народи.
Талола се доближи до мен и хвана здраво лявата ми ръка.
Опитах се да се отскубна ,но тя заби здраво ноктите си в плътта ми и не ме пусна. Тогава се доближи и Оливия.
-Няма да те боли, скъпа.
Плъзнах поглед по лицето и и очите ми се забиха в погледа и.
-Не,но вас ще ви заболи,ако разберете ,че не съм негова дъщеря.
-В смисъл?!
Оливия спря да пълни спринцовката с някаква течност и се доближи по близо до мен.
Талола все още стоеше и ме гледаше изпитателно.
-Той ще иска да ме убие,а на вас няма да ви е отполза много да ме оставите жива,защото той ще иска да умра. Ще започне война.