Ice Princess /Ледена принцеса

15

Събудих се от лъците,които минаваха през леда и се забиваха право в очите ми.
Размърдах се бавно и протърках очи.
Дали всичко,случило се вчера ,е реалност?
Беше ме страх да ги отворя. Не знаех какво ми предстоеше да видя.

Дали беше истина?
Дали най сетне успяхме да се измъкнем от Талола?
Тогава бавно раздвижих ръка около мястото,където лежах. Не напипах нищо. Пространството беше свободно.
Да.
Значи съм сънувала.
Тогава отворих очи ,но останах приятно изненадана.

Наистина имаше шкаф там,където го търсех,но беше една идея по далеч.
Тогава се изправих бавно и заогледах помещението. Беше абсолютно същото,каквото го помня.
Студено,не много голямо,с един малък прозорец,без стъкло,с изглед към залива.

Някой влезе в стаята с поднос ,на който имаше кифлички и чаша горещ шоколад.
-Как спа?
Ди ми се усмихна ведро и сложи чинията с кифличките до мен.
-Добре.
Потърках врата с едната си ръка,бях схваната,но това беше дреболия,на фона на вчеращното изпълнение.
-Вчера ни се размина,а?
Той закова поглед в мен и видно се зачуди как да ми отговори.
След дълго мълчание каза това:
-Ами...корабът ще спре близо до стените и ще можем да слезем там. А вече ще видим как ще минем отвъд тях.
-Аха.

Пак нищо.
От вчера ,когато тръгнахме с този кораб,не ми е казвал нищо съществено. Не ми говори,не ме поглежда истински...
Само някакви празни погледи,които си мисля,че са неговите.
А когато и видяхме Талола на портите на града и съвсем млъкна.
Явно го беше срам от това,което Талола ни каза вчера.
По скоро това ,което си спомнях...

************1 ден по рано**********

Събудих се в ужасно настроение. Бях гладна,жадна,а и нямах представа как да се измъкнем оттук.
Затова просто оставих измисления ни леден дом и тръгнах към града. Трябваше да намеря нещо полезно,храна или някакъв превоз отвъд стената.

Бях на едно малко площадче, не знам как се озовах там.
Имаше малко хора,повечето от които бяха насядали по бордюра.
Гледаха ме странно.
Дали знаеха коя съм?

Бях пуснала косата си и сега тя падаше свободно на всички посоки и закриваше по голямата ми част от лицето.
Едно хлапе се доближи до мен,но се спъна и падна върху мен.
Тогава го хванах за ръката и го вдигнах.
-Момче,нямам нищо за крадене,не се опитвай.
То примигна няколко пъти и после изправи.
Изтупа краката си и отново ме погледна.
-Какво искате?
-Аз ли?!
-Да.
А то пък защо ме питаше?! Изгледах го подозрително,но не видях нищо,което би ме разтревожило.
То продържи:
-Чичо ми има лодка,търговска лодка. Днес вечерта ще отпътува от канала и ще акостира до стените на Ледените пустоши.