Ice Princess /Ледена принцеса

6

-Е това не е ли добре?
-Кое от всичкото?! Че Талола ме преследва и онзи дух ми говори.
Този дух си има име.
-Е. Нали искаше Рич да се върне,за да си говориш с някого? Е,тя ще ти свърши работа.
Алек спря да удря боксовата круша и показа сянката долу в краката ми,в която леко се подаваше Виктория. Още не мога да си го обясня как се появява и успявам да я чуя.
И момчето ти каза...избрана!
Как ли пък не.
-Оф!
Въздъхнах и седнах на пода,след малко Алек се настани до мен и отпи от шишето с вода.
Намирахме се в един от много салони за тренировка,където сега тренираше Даниела и една Алис.
Двете явно са много добри приятелки.
Алек сниши тона си:
-Следобеда ще ходиш ли при Елиза?
-Да. Днес до обяд имала работа и ну можела да ми обърне внимание.
-Каква?
-Де да я знам. Сигурно спи до късно.
-Да. Може. Сигурно очите и са се изморили и иска да си почине.
Ударих го по рамото.
-Аух!
-Това беше гадно.
-Добре. Явно много я защитаваш.
-Оф не знам! Трябва да открия сестра им..
-Коя?!
-Сестра им. Майка ти....
Опа. Е поне не ме пита откъде знам ,че му е майка.
-Така де майка ти ми каза,че сестрата на Талола е кралицата. Щом е сестра на Талола,следователно е сестра и на Елиза. Трябва да я открия!
-Че защо да не е Елиза кралицата?
Той повдигна едната си вежда и отпи.
-Ами...не може да е тя! Имам снимки на кралицата и тя по нищо не си прилича с нея.
-Понякога хората се променят. Виж се ти! Преди косата ти беше чисто черна,но колкото повече развиваш способностите си,толкова косата ти започва от крайщата нагоре да си променя. Скоро няма да може да те познаем...как ли ще изглеждаш с бяла коса?
Той взе една от хавлиите си и я метна на главата ми.
-Мхм. Не е зле.
Разсмяхме се. Кой знае колко нелепо изглеждах с тази изкуствена хавлиена перука.
-Добре,обаче аз трябва вече да тръгвам.
-Че накъде? Има още един час до два часа?
-Да,знам,но Марая ще ми помага с уроците по танци за бала.
-Чя и аз мога да ти помогна!
-Сериозно ли!?
-Да? Мога да танцувам!
-Мхм.
-Какво?!
-Ами мислех,че можеш само да...
Замислих се. Явно не може само да тупа някого.
-Да ясно. Е,точно войниците трябва да се научат да танцуват. Какво ще кажеш да дойдеш в моята стая тази вечер и да се опитам да те науча.
-Предупреждавам те,много съм зле!
-Спокойно. Знам.
Той ми намигна и аз се ухилих до уши като пълната глупачка.
Излязох от салона и се запътих към стаята на Елиза,когато Талола ме спря насред коридора.
-Хей. Как сме днес?
-О. Ами добре? Ама...
Тя какво правеше тук?!
-О да! Върнах се. Явно не са ти казали,че два дена преди нашия празник ще се върна.
-Мислех,че ще се върнеш в деня на бала.
-Не. Всъщност да,но реших да изненадам рожденика.
-Аха.
-Ти накъде така?
-Ами отивах в стаята ни.
-Аха. Еми добре,аз отивам при Марко.
Тя тръгна на някъде и ме остави сама в коридора. Отдъхнах си. За миг помислих,че ще ме разпитва.
Че не можеш ли да я излъжеш?
Не. Никого не мога. Много съм зле с лъжите.
Е,явно трябва да те науча на това онова,защото скоро много често ще ти се налага да измисляш и съчиняваш разни измислени неща.
Бях вече пред стаята на Елиза.
-Влизай!
Тъкмо когато щях да почукам,чух гласа и от стаята.
Влязох.
-Днес какъв е урокът?
-Как си Вики?
-Добре.
-Чуваш ли я!?
-Да? Не си единствената,която чува гласове.
Тя извади една тетрадка от един от шкафовете и я сложи на леглото. Скъса един лист от нея и ми направи знак да седна.
-Какво е това?
-Лист?
-Да,но за какво е?
-Ще ти задам няколко въпроса. Малък тест.
-Аха,тук ще записваш отговорите?
-Не. Листът ми е за последния въпрос. Така,първи въпрос: Как се чувстваш спрямо ледът?
-Той ме закриля.
-Как?
-Той ме охлажда,когато нещо в мен вътре ме изгаря. Ледът със спокойствие и тишина ме дарява.
-Еха. Това последното е добро,но..самота?
-Не. В никакъв случай!
Рич...
-Защо?
-Защото съм такава.
-Каква?
-Различна.
-За какво?
Тя се усмихна. Отговор на този въпрос не можех да дам.
- Е,явно няма да се стигне до това да използвам листа. Жалко,че го скъсах. Така,да продължаваме. Днес искам да си поиграем с леда.