♡Shit i love you..♡ /Vkook/

●One●

ГТК:
Събудих се от алармата за училище.Охх не ми се ходи изобщо.А и пак трябва да виждам онзи идиот...О!Забравих да се представя!Аз съм Чон Чонгкук на 18 и уча в музикалното училище в Сеул.Родния ми град е Бусан,но се преместих поради две причини:1 Мечтата ми е да стана певец още от малък и 2 на 15 години целунах момче и разбрах,че съм гей,но баща ми го видя.Не го прие добре и се изнесе.Останахме аз,майка ми и по-голямата ми сестра Джени.Тя е с 5 години по-голяма от мен и може би най-важният човек за мен.Та,когато татко ни напусна, мама ме гледаше с онзи поглед "Ти си виновен" и почти не ми говореше.Затова реших да се взема в ръце и да кандидатствам за училището, в което съм сега.Джени остана с мама да се грижи за нея,но често се чуваме.Не съжалавям за нищо освен за едно...ЗАКЪСНЯВАМ И ЮНГИ И ЧИМ ЩЕ МЕ УБИЯТ! Всъщност,ако отвън и ме чакаха щяха да се обадят...А, ако се чудите кои са те.Ами моите най-добри глупави приятели.Юнги е на 22,а Джимин на 20 нищо,че се държи като на 10,но той не е виновен, просто Юнги много го лигави.Да те са заедно.Сладка и в същото време супер дразнеща двойка.Иии телефона ми звънна.Беше Шуга(Това е Юнги,но Джимин му измисли това име,защото бил сладък като захар -.-).
-Отново се успа нали-ах,този глас не вещае нищо добро.
-Да,но..
-До две минути да си долу или тръгваме.-прекъсна ме и затвори.Буквално за 2 минути се оправих и излезнах.Заключих и се обърнах да видя ядосания поглед на Юнги и разочарованата физиономия на Чим.
-Хей-казах плахо и тръгнах към тях,но Джимин престъпи напред и застана пред мен като почна да ми оправя косата.
-Куки до колко часа гледа филми снощи?-попита ме,докато се опитваше да вкара гнездото на главата ми в по-нормален вид.
-Ам...до 12...-опитах се да излъжа,но явно не ми се получи.
-Да, 12 плюс още 5 часа нали.-как така винаги ме усеща?!
-Чими стига си го оправял и да тръгваме,че пак ще закъснеем.-Обади се Юнги зад нас и тръгнахме.Когато пристигнахме, аз и Чим тръгнахме към кабинета по математика,а Шуга към....абе не го знам.Не ме винете,моята програма не знам,неговата да знам.Та влезнахме,извинихме се и седнахме.Извадих си тетрадката и я подадох на Джимин.Имахме си процедура.Всеки път,когато имаме общ час се редуваме.Един път аз спа,а той пише в неговата и моята тетрадка.Друг път обратното.Днес беше мой ред и тръгнах да заспивам,когато момчето пред мен се извика:
-Господинее Чонгкук пак спи.-Мамка му познавам този глас.Това е идиота,за който споменах по-рано.Дами и господа представям ви Ким Техьонг.Врага ми от...както се помня мисля.Беше слънчев ден,бах на 2 годинки и половина и бях седнал в пясъчника,ядейки сладолед.По едно време дойде той и като най-големия нахалник почна да го дърпа да ми го вземе.Само,защото е с 2 години по-голям от мен.Да колкото Чим.Почнахме да се бием и от тогава враждата продължава.Цял живот, където съм аз...там е и той.Но не нарочно.Нито той иска да ме вижда,нито аз него,но сякаш съдбата го иска.Защо?!Какво толкова съм й направил?Та всеки ден в училище с него си правим номера взаимно.Известни сме с номерата си.Та да се върна да земята.Събрах си нещата и Чим ме дръпна и ми подшушна:
-После ще го оправим нали знаеш-каза с подла усмивка.Аз кимнах,усмихнах се и излезнах.Да Чими ми помага доста често да го връчам на Техьонг.Да може да изглежда супер мило,сладко и загрижено човече,но когато иска може да изкара и лошата си страна.Излезнах на двора и видях Юнги и Хосок или на кратко Хоби.Той е най-добрия танцьор в училището.Винаги усмихнат.Отидох при тях.
-Пак ли Техьонг-попита ме Хоби.Да всички знаят за враждата ми с него.
-Ти как мислиш-засмях се и седнах на парапета на оградата.
Говорихме си и звънеца би,което означава,че всички са извън стаята,а аз и Чим имаме да подготвяме номер.Влезнах и го видях да ми маха от стаята по пеене.Изтичах до него и видях кофа с вода и кубчета лед и едно въже.Веднага ми стана ясно.Техьонг ще се къпе хаха.Оправихме номера,седнахме на чина и си дадохме пет.Влезе господина и каза,че има нещо важно за казване.
-Така.Ще има състезание по пеене с горните класове и ще сте по двойки и аз ви определям.-почна да говори и беше разсеян,което значеше,че мога да задействам плана си.Дръпнах въжето,завързано за прозореца,върху който стоеше водата.Отвори се и тъкмо щеше да падне върху Техьонг,когато господина каза:
-Чон Чонгкук и Ким Техьонг двамата сте.
-КАКВО?!-извикахме и двамата и водата го заля.Ето това е.Съдбата ме мрази.
▪▪▪▪▪▪▪▪▪▪▪▪▪▪▪▪▪▪▪▪▪▪▪▪▪▪▪▪▪▪▪▪▪▪▪▪▪▪▪▪▪▪▪▪▪▪▪▪▪▪
Хей хорица това е новата ми историика.Надявам се да ви хареса и до следващия път.♡