●Two●

1.6K 96 3
                                    

-КАКВО?!-извикахме и двамата и водата го заля.Всички ни гледаха уплашено.Сякаш предстоеше третата световна война.Тогава погледнах към него и срещнахме погледите си.Гледахме се ококорено.И двамата бяхме замръзнали на място.Е,той може би бе замръзнал и заради водата.Върнах погледа си на тетрадката си и гледах без никаква емоция.В края на часа Чим каза,че ще ме чака отвън и излезна както всички други,освен Техьонг и аз.Тъкмо и учителя щеше да излезе,но го спрях като му казах:
-Господине трябва да има грешка.
-Да моля ви проверете пак-обади се и Техьонг.Господина въздъхна и погледна отново списъка,след което каза.
-Неп,двамата сте.Съжалявам момчета.Ще трябва да намерите начин да се сработите.
-Не,не може да ни го причините!-казахме и двамата едновременно,поглеждайки се с отвръщение,но скоро отново върнахме погледа си на учителя.
-Съжалявам момчета,това е.О и имате 2 седмици срок-заяви той и излезе от стаята.Бяхме сами в неловка тишина,която той реши да прекъсне.
-Няма начин да работа с теб-каза поглеждайки ме
-Да не мислиш,че аз го искам?!-казах повишавайки тона си-но господина каза,че е това.Нямаме избор.
-Не може...та ние ще се избием.Ако работим у нас,ще счупим всичко.А аз си харесвам къщата и нямам намерение да-
-Млъкни бе-реших да го прекъсна-тъй като и аз не искам да идваш у нас,ще работим тук.Ще оставаме след часовете и така.
-Добре,но това,че ще р-ра-работим заедно не означава край на враждата ни.Още сме врагове-каза Техьонг.
-Разбира се,че сме.Беше безмислено да го казваш.Е,кога почваме?Имаме цели 2 седмици.
-От утре-отговори почти веднага-да направим песента по-бързо и да се свършва по-бързо.Съгласен?
-Съгласен!...чакай малко...-казах след,което осъзнах какво стана току що.
-Н-ние сме на е-едно мнение?-попита страхливо.Разбирам го.Аз самия съм доста уплашен.
-Хайде до утре-взех си нещата и се изчесах.Трябваше да се махна от там,колкото се може по-скоро.Видях Чим подпрян на стената и да си играе на телефона и отидох при него.Той видя,че отивам и веднага прибра телефона си и ме погледна.
-Еха,целия си червен.Забога какво е станало там вътре?
-Чим...н-ние бяхме на едно мнение.-гледах в една точка,докато го казвах.
-О боже!Миличкият ми той.-придърпа ме и ме гушна,а аз се сглуших.Да има и такива моменти,когато не се обиждаме и смеем един на друг.-Хайде имаш нужда от един хубав сладолед.-подкани ме и отидохме до магазина срещу училище.Бяхме на касата и питах Чим.
-Хьонг къде са Юнги и Хоби?-попитах,защото винаги са с нас във междучасията.

♡Shit i love you..♡ /Vkook/Tahanan ng mga kuwento. Tumuklas ngayon