●Twenty-five●

762 65 4
                                    

Съжалявам за забавянето♡


ГТН:
Измина седмица от пристигането на Джени и оставаха още 2 дена до тръгването й.
През тези седем дни Техьонг се бе сближил доста с момичето.
Винаги като излизаха тримата с Кук той(Техьонг)обръщаше повече внимание на Джени.
От страна на Чонгкук той бе натъжен.Опитваше се на игнорира мислите в главата му.

'Вече не те обича'
'Той обича нея'
'Харесва я повече от теб'
'Тя е по-красива,умна и добра приеми го'

Опитвайки се да игнорира тези мисли както всеки път очите му се насълзиха.
Но той не ги оставяше да потекат.Не можеше.Нямаше да позволи Техьонг да разбере как се чувства.
Знаеше,че най-вероятно си мисли глупости и просто сестра му и гаджето му са си допаднали като приятели.
Единствените ,които знаеха за съмненията разбира се бяха Джимин и Юнги.
Те се опитваха да го уверят,че Техьонг обича само и единствено него.
Някой път се получаваше,а друг не.

Сега тримата най-добри приятели бяха в къщата на Джимин и Юнги и пишеха домашните си.
Кук бе казал на Техьонг,че ще остане с тях и утре сутринта рано ще минат да го вземат от тях и ще тръгнат към хижата в,която решиха да празнуват рождения ден на Чим.
Да утре бе специалния ден на Чим.
И първия ден от ваканцията.
Всички бяха развълнувани.
Щяха да имат една седмица почивка от ада в ,който стъпваха всеки божи ден.
Момчетата пишеха домашните си сега,за да нямат излишна работа после.

-Най-после!Готов съм!-извика Джимин затваряйки тетрадката си по математика.

-Кога успя да решиш и 20-те задачи бе!?-извика също и Юнги гледайки гаджето си да танцува радостно.

Чонгкук седеше отстрани и се радваше на приятелите си.
Мислеше си какво ли правеше неговия любим.
Най-вероятно отново бе с Джени.
Завирайки тези мисли надълбоко в ума си,той затвори тетрадката си и се протегна изморено.

-Е,аз ще довърша после.Отивам до магазина.Искате ли нещо?-попита той ставайки от мекия диван запътвяйки се към вратата

-Неп.Връщай се бързо обаче.Ще завали скоро-предупреди Чим все още танцувайки.

-Добре.А ти хьонг?-пита пак обръщайки се към Юнги ,който беше намусен и гледаше учебника пред него

-Не-каза той сърдито,а Кук се засмя

Обу се и взе якето си с парите и излезе от къщата.
По пътя гледаше небето.
Наистина скоро щеше да завали,затова забърза крачка и след малко стигна магазина.
Влезна вътре и се насочи към щандовете със сладки изделия.
Взе бисквитки с шоколад и мина през фризера грабвайки една вода.
Мина през касата и плати на любезната жена излизайки от магазина.
Почваха да капят малки капчици и  сложи качулката си.
Започна да върви като реши да мине през парка за по-пряко.
Минавайки от там очите му съзряха две познати фигури.
Чонгкук изпусна нещата си и сложи ръка на уста шокирано.
Там бяха Техьонг застанал на едно коляно и Джени усмихнала се широко.
Техьонг в ръце държеше черна кутийка в,която се виждаше нещо сребърно.
Очите на Чонгкук се насълзиха,но този път той остави сълзите му да паднат.
'Той наистина я обича п-повече'помисли той
Не издържайки да гледа повече той се обърна взимайки нещата си от земята и почна да бяга.
Не знаеше къде отиваше или какво щеше да прави.
Бе наранен.И то много.
Тичаше докато излезе от парка.
Излизайки на отсрещния тротоар той спря на едно място и сведе глава.
Заплака тихо.
Дори не забеляза фигурата тичаща към него.
Изведнъж някой скочи върху него прегръщайки го.

-Чонгкукиии най-добрия ми таньор-изчурулика с веселия си глас Хосок

След като не получи отговор,а само чу подсмърчане и тих плач той бързо се отдели и повдигна сведената глава на Кук.

Срещна се с вече подпухналите му очи и разтреперената му устна.
Той бързо отново го взе в прегръдките си милвайки главата му през качулката.

-Чонгкуки?Кажи ми какво е станало?-прошепна Хосок

-Т-т-техьонг той...-Кук избухна отново в плач свивайки се в хьонга си

Хоби въздъхна.Нямаше да стане така.Все още гушнал момчето той усещаше как дъжда се усилваше.
С едната си ръка изкара телефона си от джоба си бързо набирайки Юнги.

Не след дълго той вдигна и заговори ентузиазирано.

-Ооо Хосоки ти се сети за мен бе!Какв-

-Хьонг ела до парка с колата да ни вземеш.-прекъсна го танцьора сериозно

-Хосок какво е станало.И с кой си?

-С Чонгкуки.Нещо е станало.Може ли да побързаш,защото и дъжда се услива?

-Идвам веднага.

Разговора приключи и Хосок прибра телефона си.

-Шшш всичко ще е наред-прошепна той и погали гърба на плачещото момче

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Опа

♡Shit i love you..♡ /Vkook/Onde histórias criam vida. Descubra agora