♡Shit i love you..♡ /Vkook/

●Three●

ГТК:
Събудих се по-рано от колкото трябва?Е,това е ново.Ще имам време да си изгледам драмата от снощи.Станах,измих се и се обляках,за да съм готов за училище.Легнах,като си взех лаптопа и си пуснах да гледам.
След половин час епизода свърши.Затворих лаптопа и видях,че след около 10 минутки Чим и Юнги трябва да са пред нас.Реших да ги изненадам,затова си взех раницата,телефона,обух се,излезнах и заключих.Седнах на стълбите да ги чакам.След 5 минути дойдоха и застанаха пред мен,гледайки ме учудено.Аз само се усмихнах мазно и казах:

-Тръгваме ли?

Те още ме гледаха и не мърдаха.Дори ръцете си не бяха пуснали.Е,като се замисля те никога не ги пускат,освен като сме в час.
-Куки ти...-продума Чим все още гледайки ме учудено
-Ти защо..не не не чакай...ти КАК си станал толкова рано?-попита Шуга
-Ами то и аз не знам.Просто се събудих преди час,изгледах си драмата,но преди това се оправих да съм готов и ето ме тук-отговорих повдигайки рамене.
-Явно доста се вълнуваш,че ще работиш с Техьонг а,а ?-побутна ме с лакът и ми намигна.
-Ха ха ха много забавно-казах съркастично и им направих знак с ръка да тръгваме.През целия път Чим беше на конче на Юнги,защото го мързяло да ходи.Говорехме си,че родителите на Чим ще идват и искали да се запознаят с мен и Шуга.Аз нямам против,но Юнги веднага почна да се притеснява.
Когато стигнахме се разделихме по стаите.Аз имах история.Когато влезнах в кабинета видях,че никой не стои на мястото си и всички бяха разместени.А и че единственото място беше до..ТЕХЬОНГ?!И история ли карам с него?!?
-Мила госпожо-обърнах се към госпожата,която търсеше нещо в чантата си.Най-вероятно маркера както винаги.
-Защо сме разместени?-попитах и тя най-после си дигна главата и се обърна към мен и каза:
-Вече сядате както аз искам,а теб те искам до Техьонг.
-Госпожо не може така та ние..
-Чонгкук сядай си на мястото и млъквай-прекъсна ме и върна погледа си на чантата.
-Госпожо маркера е в ръката ви-казах и се засмях,след което седнах на чина си колкото се може по-далеч от Техьонг и си извадих нещата.По едно време се обърна и каза:
-Е, вече ни сложиха и на един чин.Само аз ли си мисля,че целия свят е срещу теб?
-Техьонг, аз това си го мисля от както те срещнах-казах,а той се подхилна и обърна на другата страна.
Така мина часа и с него не обелихме и думичка.Когато звънеца би си взех нещата и излезнах от стаята.Видях Джимин,Юнги и Хоби и отидох при тях.
-Хей дребен,днес в 18-каза Хоби и ми разроши косата
-Да хьонг знам.-казах и се усмихнах.После си говорихме за разни идиощини и влезнахме за втория час.
Така минаха всички часове и сега предстоеше едно от най-трудните неща в живота ми.Обща работа с Ким Техьонг.Влезнах в кабинета по музика да го чакам.Седнах на един стол,взех китара и почнах да си тананикам една песен,която чух наскоро.Задвижих пръсти по струните на китарата и запях.Бях така 2 минути,докато не чух някой да ми пляска.Вдигнах погледа си и видях Техьонг подпрял се на рамката на вратата.Той пляска на мен?Техьог на мен?Влезе в стаята и си остави раницата и седна на стола срещу мен.
-Не беше толкова зле...и не се филмирай,че е комплимент,просто казвам фактите.
-Ами благодаря предполагам?
-Е,от къде ще започнем?-попита ме
-Може първо да решим за какво ще е песента,после да напишем текста,да решим с какви инструменти ще звучи добре и да я запишем.
-Еха...явно си писал песен и преди.
-Ами да,може да се каже...но е доста трудно за това да започваме.Мислех си да е за любовта и омразата.
-Добре имаш ли нещо на ум?
-Всъщност да,ако искаш да видиш...
-Дай насам-каза и аз му подадох тетрадката с записките си.Когато нямаше какво да правя и не ми се гледаха драми пишех текстове.Пишех е силно казано,по-скоро нахвърлях мислите си.
-Добре ами...-каза той като не отделяше поглед от тетрадката-доста са добри.Може да видим как ще звучи на пияно?
-Добре
Целия следобед мина така.Без караници.Само ние двамата и музиката.Беше....приятно? Когато видях,че е 17 се стреснах,станах и почнах да си събирам нещата.Боже, толкова се бях онесал,че забравих за танците.Докато си прибрах нещата той дойде и ме попита:
-Хей,къде така изведнъж?
-Аз тотално забравих, че след час съм на танцк и трябва да побързам,за да стигна на време-станах и тръгнах да отварям вратата,но той ме спря.
-Ако искаш-почеса се зад врата-може да те закарам?
-Наистина ли?!-попитах учудено
-Да и казвай искаш или не,защото предложението ми няма да трае вечно.
-Ох и грубия се върна.Хайде приемам и по-бързо.
-Гледай го ти,не стига,че ще го карам ами и зор ми дава.
-Да,да ужасен съм хайде сега.
Взе си нещата и тръгнахме.След 10 минути прикаране в обяснения на къде да кара пристигнахме пред къщата ми.Тръгнах да излизам,но се обърнах и му казах:
-Ам...благодаря
-Да да няма проблеми нито дума на никой за това на никой.
-Разбира се господин репутация- засмях се,а той ме бутна по рамото
-Хайде тръгвай,че закъсняваш
-Чаооо-казах,излезнах и се запътих към нас.По -най бързия начин се оправих и тръгнах към Хоби.През целия път си мислех за това,което стана днес.Наистина ли Техьонг...Ким Техьонг може да бъде мил и добър?И можем да стоим в една стая без да се караме?Е,няма да лъжа...беше приятно....
♡♡♡♡♡♡♡♡♡♡♡♡♡♡♡♡♡♡♡
Здравейте хора.Пиша в час по бел хехе.Та това е главата и се извинявам,че се забавих толкова много.До другия път♡