♡Shit i love you..♡ /Vkook/

●Twelve●

ГТК:
Отворих очите си,които поради внезапната,но все пак нежна целувка бях затворил.Отделих се поради липсата на въздух слагайки ръцете си на гърдите на Тае леко бутайки го.Тъкмо щях да махна ръцете си,но той ги хвана овивайки ги около кръста си,а неговите се озоваха около моя.Прегърна ме и заговори:
-Чонгкук ти означаваш всичко за мен.Моля те не съм имал намерението да те нараня.И просто не знаех как да те накарам да останеш и се сетих само за това.
Честно казано нямах намерение да развивам така нещата...исках да направя-

-Перфектното предложение?-довърших изречението му и леко се усмихнах

-Ти как-отдели се от прегръдката и ме попита изненадано

-Просто те бях чул...-казах тихо и погледнах на долу в опит да скрия червените си бузки,които бяха такива още от целувката

-Всъщност като се замисля...целувката означава,че те обичам и съм безнадежно влюбен,но не съм ти предложил затова-той застана на едно коляно пред мен и хвана ръката ми.Погледна ме и се усмихна-Чон Чонгкук ще ме направиш ли най-щастливото момче на света като станеш моето момче?

-Техьонг...разбира се че да!-казах,дръпнах ръцете му да се изправи и отново го целунах.След малко усетих как се усмихва и се отдръпнах-аз..извинявай,че беше та-

-Куки целувките ти са най-хубавото нещо на света.-каза и ме прегърна.След това се отдели и хвана ръката ми като сплете пръстите ни.Погледнах го с голяма усмивка,а той ме целуна по бузата.

-Пребираме ли се или ти се ходи някъде?-попита ме той,изваждайки телефона си

-Може...може да отидем на едно място.Там ходя,ако ми има нещо или...знаеш.Като тайно място...

-Води ме любов-при думите му веднага се изчервих.Той го забеляза и отново ме целуна по бузата.Аз го дръпнах и тръгнахме към моето място.Знам,че не съм разказвал за него,но просто не е ставало дума.Никой не знае за него.Първия път щом дойдох в Сеул бях с влак.Тогава не знаех нищо за големия град.Всичко беше претрупано с хората, от които не се виждаха дори улиците.
*Ретроспекцкя*
Влачех куфара си и вървях по тъмния булевард.Вече беше вечер,но не бях забелязал.Толкова дълго се бях скитал по улиците на града и го разглеждах,че дори не бях забелязал къде съм или колко е часът.Не чувах и шумовете идващи от хората и колите около мен,заради музиката кантяща в ушите ми идваща от слушалките,които си бях сложил още,когато се настаних в купето.
"Някой ден ще углушееш"-казваше баща ми.Но това е минало.След много вървене усетих как корема ми изкъркори.Бях гладен и то много.Не бях ял цял ден.Чак тогава се спрях и се огледах.Намирах се в горичка,а пред мен имаше един мост с водопад.Извадих телефона си и видях,че бе станало доста късно.Прибрах го и завървях към моста.Седнах на него и се загледах във водата стичаща се по камъните.Явно мястото бе забравено от света.Моста бе разждясал и имаше доста буболечки и големи треви.Други биха го сметнали за страховито,но за мен бе най-спокойното място на което съм бил.Хареса ми.Облегнах се назад и се подпрях на парапета на моста.Не след дълго реших да тръгна към по обществената част от града,но не исках да напускам това място затова реших да оставя нещо като пътечка.Извадих от раницата си един син маркер и започнах да вървя и да оставям сини точки на всяко дърво.Не след дълго стигнах пред голяма сграда,която всъщност се оказа училището ми,а от там излезе оранжевокосо момче смеещо се,говорейки по телефона...така се запознах с един от най-важните хора в живота ми,а именно най-добрия ми приятел Джимин.От тогава,когато ми има нещо и се чувствам зле отивам на този мост и следвам сините точици.
*Сега*
Вървяхме в тишина.Аз бях по напред и го водех.Усещах усмивката му.Държах ръката му и леко го придърпвах.Всъщност истината бе,че и аз се усмихвах и исках сега да се обърна и да го прегърна,но трябваше да го заведа на моето място.То беше толкова важно за мен,какъвто е и Техьонг.
Не след много време започнахме да навлизаме в гората.Усмихнах се още по-широко и тръгнах на вътре.По едно време Тае попита:
-Любов къде сме?

-Тае-обърнах се към него-водя те на много важно място за мен.Сега искам просто да гледаш сините точици чу ли?Следвай ги,следвай мен и всичко ще е наред.

ГТТ:
Той бе толкова сериозен докато го казваше.Но не само това.Когато се обърна погледнах очите му.В тях се четяха толкова много емоции.
"Следвай ги,следвай мен и всичко ще е наред"-щях да запомня тези думи.Вървахме доста и тъкмо щях да го попитам кога ще стигнем,но точно тогава пред нас се разкри невероятна гледка.Имаше водопад и един мост.Личеше си,че тук от отдавна не са идвали хора.Погледнах към Куки.Той гледаше гледката с усмивка и държеше ръката ми.След това се обръна към мен.
-Нека да седнем на моста.-каза и завървя отново държейки ръката ми.Седнахме и се облегнахме на зад.Той завъртя главата си към мен и ме целуна нежно.Аз отвърнах и погалих бузата му с палец.Той се отдели и извади от джоба си един маркер.Погледнах го очудено.
-Не ме гледай така просто е винаги с мен.Сега ще оставя нещо важно и тук.-той стана и започна да рисува с маркера нещо на парапета.Отидох до него и го прегърнах през кръста и погледнах.Бе нарисувал голямо сърце,а вътре бяха моите и неговите инициали.Усмихнах се и увих ръцете си още по-здраво около кръста му.Той прибра маркера и мина с ръка по рисунката.Обърна се към мен
-Обичам те Те

-И аз теб Куки-казах и отново се целунахме.Той седна отново,а аз отидох до него.Сложи глава на рамото ми и затвори очи.Ами ако заспи?Тук става хладно.И двамата ще настинем.
-Амм Куки не мислиш ли че-

-Шшш тихо.Нека просто останем малко така-прошепна и се сгуши в мен.Аз кимнах и целунах главата му.
°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°
Амиии това е новата глава.Дам развалих я стана пълна боза,но както и да е.