Разказва за невъзможната любов на Техьонг и Чонгкук и за безкрайната такава между Чимин и Юнги. Намджун готов на всичко за любимия си ала именно това ще го погуби . Хосок, жертва или не ?
Нещо коварно, нещо което отнема животи се появява в живота н...
-Каза че няма да ги нараниш! -Хаха Намджунн ..Не се ли научи да не ми имаш толкова голямо доверие ? Хмм?
Беше мрачна сутрин . Гъста мъгла бе надвиснала над града . Включително и на високата скала на която... . . .
- Ще те убия ! Ах ти копеле такова ! Изрече на едни Дъх Джун и започна да стреля срещу онзи глас на чието място имаше само черен задушлив въздух . Патроните които Намджун изтрелваше минаваха през него . -Хаха не можеш да ме убиеш, забрави ли ? Хайде Джуни , да си вървим ! Сега си само мой . Двамата сме един за друг нали ?! Тогава от сянката се образува човек . Човек от плът и кръв . Почти . Черните крила като от въздух все още бяха зад него .
Как се стигна до тук ли ? Останете и разберете .
Как от просто закъснение за училище се стигна ...до отнемане на животи, опасни същества и.. . . . Г.Т.Т
Беше март, 12март 2016 година. Събудих се от силния шум на алармата която така безспирно продължаваше да звъни почти час.
(ЗНАМ ЗНАМ..много истории започват така ..но не е това което си мислите ..продължете и разберете ) Слънчевите лъчи влизаха през малките процепи на завесите и се проплъзваха нежно по бледото ми лице. Часът бе 7:50 имах точно 10 минути да се оправя и пристигна в училище навреме . Отидох в банята и си взех душ ,след което се огледах и взех първите дрехи които ми се набиха на очи , а именно черни скъсани дънки и бяла тениска над която суитчер с един размер по голям от моя. Обичах да нося по-големи дрехи.Грабнах чантата от пода и се запътих да излизам като преди това си убух черните маратонки. Излязох на улицата.Сложих си слушалките за да избягам от какъвто и тип да беше разговор. Изключих заобикалящия ме свят . Беше толкова шумно че въпреки музика която бучеше в ушите ми да бе усилена докрай едвам успявах да дочуя и разбера поне дума от текста който се пееше .Погледнах си часовника и видях че остава само една минута. С моя късмет ..пътят беше затворен .Явно имаше катастрофа .Реших да мина по една тъмна уличка в ляво. (тази прословута клиширана тясна тъмна уличка по която не знайно защо в повечето историй, едно малко беззащитно момче тръгва на тамм..)
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
