impossible love Wings ERA (YOONMIN;VKOOK AND NAMJIN)

13

Започнаха да викат да се покаже но нищо или някой ..
-Ха-ха Не не не съм там.
Проговори отново мъжът което накара момчетата да отделят пеглед от заключената врата.
Юнги грабна телефона от ръцете на Чим и започна да говори .
- Ах ти копеле такова .
Къде е Хосок.
Говори .Ще те открия и ще те накарам жестоко да съжаляваш..кучи син такъв.
-Той е мнооого далеч от вас.
Ще умре във същата локва кръв . Засъхнала по земята .
Кръвта и на двамата ще се слее в едно.
Ще съжалява за последните си думи.
-тогава разговорът приключи.
Юнги се ядоса и го блъсна със всичка сила а той се разби на земята.
-По-дяволите , по-дяволите.Започна да вика, а Чим стоеше отстрани с насълзени очи и го поглеждаше от време на време.
Юнги викаше и викаше ..ядосваше се че не може да му помогне .
Тогава изведнъж се сети.
Спря да вика .да се огледжда и изобщо да мърда.
-Ами да !
Подяволите разбира се !
Чимин колко е часа?
Чимин погледа телефона си и видя че вече е 00:10.
-Бързо Чим!
Юнги побягна на някъде дърпайки Чимин за ръката който нищо не разбираше .
-По бързо Чимин нямаме време !
Ще го изпуснем.
Момчетата бягаха с всичка сила.
Беше тъмно. Не виждаха нищо.
Пресичаха улиците .
Преминаваха бързо изпод светлините на лампите.
Тогава се чуха спирачки на кола което накара Юнги да се обърне назад .
-Чимин!
Срещу него имаше спряла черна кола набила рязко спирачки, осветяваща
Чимин отсреща .
Беше подпрял ръце на капака на колата и гледаше шофьора.
-Какво правиш бе?
Да умреш ли искаш.
Мъжът от вътре тръгна да излиза но Юнги се приближи
Попита го дали е добре и го задърпа
отново .
Не след дълго вече бяха на мястото .
За техен късмет самолетът още не беше излетял .
Имаха само още 20 минути но нямаха пари .
Пред тях стоеше един възрастен мъж с голям куфар пред него.
Юнги се приближи и го попита за телефон .
След като те сдоби с такъв започна за звъни на Намджун.
-Намджун !
Трябва ни помощ.
Бързо !!
-Открихте ли го ?
- Не но ни трябват пари за да го направим !
-онзи откуп ли иска?
-Просто донеси парите.и ела на летището Джон Ф. Кенеди но бързо имаме 20 минути до полета .
- Добре идвам.

Джун се приближи до Те и го побутна леко за да се събуди.
Беше заспал на стола пред вратата на Джин.
-Аз трябва да помогна на Юнги И Чим
Ти стой при Джин!
- Какво се е случило ??
-Нищо трябва да им занеса пари.
-Д- добре отивай по бързо не се тревожи аз съм тук.
-Добре благодаря ти .
Вече отдалечаващ се извика Джун.
Започна да бяга щом излезе от в н веднага се качи в колата си .
●●●
При Техьонг

След като беше събуден се ще трябваше отново да се опита да заспи.
Поне така забравяше за проблемите а и е толкова изморен .

Сестрите влизаха и излизаха от Стаята на Джин .
Тъкмо и Те започна да се ониса и една сестра пак го разбуди .
-извинете, господине !
Има свободна стая писатели на останете там?
Попита съвсем очтиво.
Не аз ще остана тук.
- Както желаете .
Те отново се намести и затвори очи.
Тогава телефонът му звънна .
Извади го набързо и без да погледне вдигна .
-Тае?
Техьонг мислеше че е Намджун и нещо е станало но истината далеч не бе такава.

Ах този до болка позната глас който ме кара да изтръпвам.
Образът му се появи в главата на ми.
Защо сега? Защо след толкова много време ?
-Те?
Чу се плач отсреща на линията .
-Те отговори ми.

Техьонг стоеше и не помръдваше .
Беше в шок.
Не знаеше какво да прави .
Не знаеше какво се случва .
-Техьонг ела !
Сълзи започнаха да се стичат по лицето на Те.
-Моля те Тае!
Вече посъвзел се малко проговори.
-Ч-Ч-Чонгкук??
-Те не издържам вече .
Ела при мен Моля те ..искам да си до мен.

Трябваше да се справя с начина, по който ме караш да се чувствам .
Опитвах ,опитвах наистина но не мога повече.

-Страхувах се да ти звънна ..
Затова го отлагах но сега ..
Не мога повече искам теб Техьонг само теб.
Техьонг се свлече на земята и започна да плаче .
-Не мога Кук!
-Ти ..ти ме изостави ..
Те говореше през плач.
- Аз те обичах !
-Те!
-Цели 5 години..
5 години Чонгкук .
Техьонг започна да вика.
В болницата се образуваше ехо.
Започна да се дочува плач на дете и някоя майка опитваща се да го успокои .
Хората започнаха да излизат от стаите и да гледат към Техьонг .мислеха го за луд. За откачен и полудял .
Тогава една жена се отдалечи бавно и извика една от сестрите .
-Господине моля ви тук е БОЛНИЦА!
Ако не спрете да викате ще ви помоля зад напуснете.
-Те се отскубна от ръката на Сестрата която го чеше хванала .
Добре млъквам.съжалявам извини се той на всички .
Седна на стола където беше преди и все още държейки телефона до ухото си.
-Те!
Ще ти обясня всичко !
Обещавам.
Техьонг не спираше да плаче .
- Кук!
Защо?
Защо ми..
-Техьонг ..
Аз ..аз те обичам и никога не съм спирал да мисля за теб!
За това ли ме изостави.
- Аз Трябваше да те спася Те .
-Щеше да ме спасиш ако беше останал с мен.
- Ако поне малко ме обичаш ела тук.
Ела сега ..ела при мен.
Кук затвори телефона и се излегна на тревата . Гледаше към звездите и нощният бриз отново минаваше през него.

След като разговорът приключи Те се изправи и побягна на вън.

●●●