impossible love Wings ERA (YOONMIN;VKOOK AND NAMJIN)

6

Самолетът вече бе пристигнал и Шуга се беше запътил към затвора.
-Е беше ме приятно ..Шуга!
-хахаха то и аз да бях на твое място..
И на мен щеше да ми е !
-Какво имаш предвид ?
- да ми изчука такъв красавец като меннн..ех не че се хваля ама съм си добро парче а как мислиш ?
- Не мисля нищо подобно ..
Айде затвора е на там!
Това го извика тъй като с Юнги вече се бяха отдалечили и всички пътници го изгледаха на криво.
-Какво сте зяпнали бе не съм убиец !
Викаше Юнги на хората а те продължаваха да го гледат странно .
-Но ако не спрете да ме гледате може и да стана!
Шуга се запъти към мястото накъдето беше тръгнал като след време се обърна да види докъде е стигнал Чим.
-Пф тоя какво ми се надува тука..
Не че не е сладък де..
Говореше си Юнги докато не се сблъска в позната за него фигура.
- КУК!!
- ДА КУК..КЪДЕ БЕШЕ ЗАЩО ЗАКЪСНЯ !?!? ЧАКАМ ТЕ ТУК ОТ ЧАСОВЕ!!
-Честито братле радвам се че излезе!!
- Да да хайде да тръгваме че не ми се стои тук повече .И се отдръпна от силната прегръдка на Шуга но ръката му остана все така на кръста на Кук.
-Ох най-накрая свободааа
Въздъхна Чонгкук и разпери ръце .
-Радвам се че пак си тук ..
-и аз Юнги ..и азз..
-и не не си ме чакал с часове ..много обичаш да преувеличаваш..
- Добре де всъщност бяха минути ..
Не ми се спори ..
- да защото знаеш кой ще загуби
Засмя се широко Юнги като си спечели само лек удар по главата от страна на Кук.
-Ее как беше Какво прави докато ме няма?
-човек ще каже че не сме се виждали всеки месец и не съм ти разказвал всичко на куп.
-Е да но сега е друго ..разкажи пак..
Двете момчета вървяха към къщата на Чонгкук и си говореха като от време на време избухваха в смях от някоя тъпа шега на Юнги.
Изведнъж Чонгкук се спря.
Бяха пред вратата на къщата му.
Лицето му започна за заглъхва .
Очите му се насълзиха и от там потекоха сълзи пълни със болка,ярост ,мъка ..
-Н-не аз..аз не мога да вляза ..не искам
Не искам да си спомням този момент ..не искам ..
Всичко тук ми напомня на него!
-Добре разбирам не е и нужно ..можеш да останеш в нас ..знаеш къщата ми е празна ..
-Благодаря ти Юнги.
-Хайде стига се лигави тръгвай ..имаме повод за пиене !!
-Кук се усмихна и кимна леко с глава.
- Кук?
-какво има ?
-Какво ще стане сега?
-Какво имаш предвид ?
-спри да отговаряш на въпроса с въпрос ..знаеш какво имам предвид ..говоря за Техьонг ..
-Охх..въздиша дълбоко Чонгкук .
-Виж защо не дойдеш в Америка ..защо не се върнеш с мен сега и отново да бъдете заедно?!
-Аз не ..аз не мога Юнги ..знаеш ..баща ми
-той вече го няма Кук ..
Сълзите отново напираха в очите на Чонгкук.
-съжалявам не исках да..
-няма нищо .прекъсна го Кук.
Е да влизаме .
Момчетата вече бяха в къщата и оправиха багажа на Чонгкук .
Гладен ли си?
Попита Юнги докато отиваше към кухнята.
-оо и питаш..и аз но има проблем !!
- Какъв?
-няма нищо за ядене ..
- ми хайде да ходим да купим нещо тъкмо и за пиене да вземем какво ще кажеш?
-Обличай се!
- не след дълго Кук се показа с ново облекло и започна да слиза съм Юнги на първия етаж .
Шуга стоеше в страни на плота в кухнята и наблюдаваше приближаващия Кук.
-Кой е умрял ?
-хъх???
- За това говоря за това..
И посочи с ръка облеклото му.
-Че какво ми има?
- Кук облечен си изцяло в черно и тъмни очила си сложил ..
-Ти си същият!!
-Но аз не изглеждам странно !!
-Айде тръгвай не ме гледай
-Идвам идвам промърмори Шуга и завървя зад Кук.