impossible love Wings ERA (YOONMIN;VKOOK AND NAMJIN)

40

-Не е нужно да се извиняваш ..знам че ти е трудно ..На всички ни е ,но ще се справим . Джин също ще бъде добре .
-Благодаря ти че ме разбираш ..и все пак не трябваше да ви оставям там ..
- Не се тревожи..
-Ъм Къде е Юнги ..той защо не е с теб ?
А и ти как дойде ?
-Един човек ме докара ,Юнги трябва да дойде след малко..
*чува се отваряне на врата *
И лампичката над вратата светва в зелено .
- Вие ли сте близките на момчето ?
Проговори лекарят докато сваляше маската си и кървавите прозрачни ракъвици от ръцете си.
-Н-ние сме !
Проговори изплашено Намджун .
Как е той докторе ? Той е добре нали?
-Той е добре не се тревожете .
Операцията мина успешно .
-А кога ще можем да го видим?
Попита Чимин .
-Утре ще го преместим в стая и ще можете да го видите.
Чимин кимна и благодари като заедно с Намджун се доближиха до прозореца за да го погледат .
-благодаря ти Боже ..благодаря ти !
Каза Намджун като сълзите капеха от очите му докато гледаше Джин в това състояние .
*чува се вибрация на телефон *
Чимин потупва Намджун по рамото и отива да говори по телефона разкривайки се в болницата .

-АЛО!
Извиква Чимин срещу слушалката .
-По-полека момче !
Така ли са те учили да разговаряш?
-мълчание.
-навярно се питаш къде е скъпият ти Юнги и защо закъснява хъх?
-Къде е той ?
-ммм да речем че се връща към старото си хоби ?
- Не.Го.Докосвай. предупреждавам те !
-...

Чим се затича към Джун
- Намджун...Ще се върна не се тревожи !
-Но къде оти...
Преди да довърши Чимин вече не беше пред него .
Излезе от болницата и тичешком толкова силно че се озова насред улицата за секунди ,след което отстъпи назад .
Вече започваше да съмва но времето бе лошо и това не се забелязваше .
Прехвърчаха големи капки дъждовна вода от време на време .
Чимин ръкомахаше и викаше но нито едно такси не спря в онзи ден .
Денят който никога нямаше да забрави .
Бяга и бяга все по-бързо и все по-бързо .
Знаеше какво имаше предвид онзи човек който и да бе той .
Подминаваше всичко около себе си .
Блъскаше се във всеки човек изпречил се на среща му.
Нищо не можеше да го спре да спаси любимия си.
Бягаше вече почти час .
Минаваше през всякакви светли и оживени ,тъмни и пусти .
Вятърът минаваше като че ли през него .
Капките дъжд отсавяха влажни следи по лицето му . Дрехите му бяха подгизнали.
Наоколо всичко беше във вода .
Хората по улиците бяха с чадъри и дъждобрани чудейки се къде да се скрият от идващата буря ,докато Чим се изповшраше измежду тях и продължаваше да тича.
Беше толкова изморен но мисълта че няма да стигне на време го тревожеше .
Тичаше и тичаше .
Наоколо летяха пластмасови бутилки и найлонови торбички придвижващи се от вятъра.
Беше толкова силен че издигаше всяка прашинка от земята срещу Чим.
След дълго и изморително тичане Той спира запъхтян и плувнал в пот пред голямата сграда с издигнати две големи бели колони отпред .
Без да му мисли много изкачи стълбите на един дъх и открехна тежката и голяма дървена врата която искърца бавно и продължително .
В помещението е мрачно и това отнема време очите на Чимин да привикнат с тъмнината вътре .