impossible love Wings ERA (YOONMIN;VKOOK AND NAMJIN)

35

Юнги и Чимин
●●●
-Знаеш че те обичам нали ?
-Разбира се Чими.
Няма нужда да питаш .
Каза Юнги и придърпа Чимин по близо до себе си като затегна хватката .
Двамата се бяха сгушили един в друг притискайки максимално телата си едно в друго .
Бяха един срещу друг и ръцете им обвиваха кръста на другия .
Наслаждаваха се на тишината, уханието и присъствието което и двамата /излъчваха (?) .
-Какво ли е станало с Те..
С тъжна нотка в гласа каза Чим.
- Той е добре не се тревожи .
Утре ще разберем подробности.
-Ххх наистина се притеснявам .
- Не мисли сега за това . Хайде да поспим малко .
-Лека нощ хьонг!
-Лека Чими.
Юнги се наведе и го целуна по челото вдишвайки дълбоко от неговия аромат .

●●●
Намджун ,Джин
●●●
-Дали да не се обадим на Кук ?
- Не, той каза че ще ни звънне когато Те се събуди .
- Ами на Чимин и Юнги ?
-На никой няма да звъним Джин !
Нека поспим макар и за час.
-но ..
-моля те .
-Просто не съм свикнал .
Джин сведе глава и се заигра с пръстите на ръцете си. Понякога е такова малко сладурче .
-Какво става Джин ? Можеш да споделиш .
-А-ами ..липсват ми..
Чонгук и Техьонг заминаха ,Юнги и Чимин също. Толкова е тихо и пусто без тях .
Липсва ми да им се карам да не крадат от храната която готвя .
Да ни събуждат по сред нощ със странните игрички .
Липсва ми да си разказваме шеги ,да се дразним ,да играем игри и да споделяме заедно .
Да си припомняме спомени ..
Намджун се приближи по близо до него като прекъсна думите на Джин.
Миг по-късно се доближи и го целуна нежно по устните .
Отдели се и изчака.
Този път Джин беше на ход.
Целуна го и ръцете му си намериха място зад врата нмум.
Целуваха се толкова красиво и нежно .
Целувката бе дълго жадувана и сега трябваше да и се насладят колкото могат повече.
...
Намджун се отдели първи ,тъй като бе останал без въздух и погледна Джин в очите .
Гледаха се ..сякаш си говореха чрез поглед .
Сякаш потъваха в очите на другия .
-страх ме е ..Каза Джин и сведе глава .
- Не се страхувай, аз съм тук !
Няма да позволя да се случи нещо на някой ,не се тревожи .
Прегърнаха се и останаха така дълго време .
●●●
11:23ч.
●●●
-Те добре ли си ?
Какво ти е ?
-..
-Кук защо той не говори ?
(Кук и Те говореха с Намджун и Джин *видео чат *)
-Все още е в шок .
Каза Кук и едно сълза се спусна по лявата му буза.
-Така е о-от два дни вече .
Джин : мисля че ще е по-добре да се върнете тук!
-охх не знам ! По дяволите какво става ?!
Нищо не разбирам..Всичко си беше наред ! Започна яростно да разказва Кук като постепенно намаляваше тембъра на гласа за случката от онази нощ.
Техьонг стоеше като статуя .
Гледаше в една точка и дори не потрепваше .
Устните му бяха подпухнали .
Очите подути и червени .
Но най-странното бе, че има червени петънца по тялото .
Дори лекарите не знаят от какво са!
Правиха му изследвания не и не ! Нищо!
Намджун : Кук успокой се !
Всичко ще е наред .
И мисля че Джин е прав . Трябва да се върнете. По-добре да бъдем заедно .
Даже още сега . Хм? Какво ще кажете ?
-н-не сега не може .Направихме още изследвания трябва да излязат до дни .
Каза Кук докато изтриваше поредните напуснали очите му сълзи .

-Те? Техьонг ??
Викаше Кук след Те който се изправи ей така от нищото и тръгна на някъде .
-Ще ви звънна по-късно !
Кук затвори и връзката прекъсна .
-Техьонг къде отиваш?
Чон го последва.
Спряха пред пътната врата.
Те къде ще ходиш ?
Техьонг не го чуваше .
Натисна дръжката и отвори вратата .
Пред него се показа страшната гледка ,че е на последният етаж на някаква изоставена сграда .Вятърът се блъскаше в лицето му .
Сградите отсреща се рушаха .
Беше прашно ..сиво и мътно .
Но така изглеждаше само за него ..
Техьонг припадна.
Започна да рита и вика но и беше в безсъзнание .
Бяха в болницата и лекарите не знаеха какво се случва с него .
(След като написах това го сънувах 😦😦🖐😂)

●●●
Джин и Намджун
●●●
-дали да не отидем при Кук и Те .
Много се притеснявам !
-И аз се притеснявам но по добре за сега да останем тук .
Ако имат нужда от нещо ще ни кажат .
Не се тревожи. Изпратих хората си там .
Те ще ги пазят.
Нищо няма да се случи довери ми се !
-Вярвам ти Намджун ..

●●●
Юнги и Чимин
●●●
*чува се отключване на врата *
- Юнги ти ли си ?
-...
-Юнгии?
Чимин тръгна към пътната врата която беше широко отворена .
-хмм сигурно е от вятъра .
Чимин затвори вратата и се върна в кухнята .
*токът спря *
Настъпи мрак .
-Божее какво стана пък сега ?
Вечерята ми отиде по дяволите !
Чим отвори едино от шкафчетата над главата си и извади фенерче .
*Вратата отново се отвори *
Чимин този път се изплаши .
Дишаше тежко и пристъпваше бавно към нея.
Тъкмо да я затвори и някой се появи зад него и го изплаши до смърт .
- Юнги по дяволите!
Какво правиш ?!
-хаха миличък да не се изплаши ?
Самодоволна усмивка се прокрадна на лицето на Юнги .
-Охх изкара ми ангелите..
-ела тук.
Юнги го придърпа в прегръдката си.
- Тук защо е толкова тъмно ?
-Не знам токът спря ..
-Може да е изгорял бушон ( да ве как пък не бушон..Ще ти се😂)
.
.
.
Юнги ги преглеждаше докато Чим му светеше с фенерчето.
Изведнъж всичко стана светло и двете момчета се засмяха .
-Ха кой е майстора ,а?
Усмихна се Юнги а Чим го удари леко по рамото .
○○○
-Вечерята е страхотна !
-Радвам се че ти хареса .
Каза леко тъжна Чим.
-Какво ти е?
Нищо просто се притеснявам за Те .
А и не са ни звъняли да кажат как е ..надявам се да е добре каза Чим като остави вилицата на страна .
-Той е добре не се тревожи .
-Онзи хлапак Техьонг ..него нищо не може да му навреди !
-Така е !
-Е хайде да ядем .
*звънене на телефон *

《Намджун 》
-Намджун е !
Ювги вдигна и след малко направи на високоговорител .
/Намджун разказа за това което се е случило с Те и че е в болница /

●●●
2 ДНИ ПО-КЪСНО
●●●