impossible love Wings ERA (YOONMIN;VKOOK AND NAMJIN)

8

(При Чонгкук)

Реши да се поразходи и да помисли за това какво ще прави за напред.
Измина една година от свободата му..но той все още не се чувстваше свободен.
Чакаше този момент с години ..да излезе и да се върне при Те но сега нещо го спираше и той не знаеше какво.

Сега беше на любимото си място.
Високо на един хълм с изглед към морето.
Накъдето и да се обърнеш ..накъдето и да погледнеш се виждаше вода потънала в мрак .Въздухът тук беше толкова чист че чак болезнено.
Винаги заставаше накрая на скалата и разпъваше ръце. Затваряше очи и поемаше дълбоко въздух . Както преди в къщата на тайното му място.

Вече беше нощ. Кук прекара 4 часа там в размисли. Седеше отново накрая спуснал крака на долу. Луната изглеждаше не обичайно голяма. Отразяваше се в морето което потрепваше от вятъра.
Чонгкук седеше на земята и от време на време го ползваха тръпки от вятъра минаващ през тялото му.Кичурите черна коса се поклащаха , от устните му все така пухкави и розови се долавяше нежният му глас тананикайки любимата си песен. Гледаше право на пред. Лунната светлина се беше отразила на лицето му и то изглеждаше по бледо от всякога.
Все така спуснал крака надолу към вълните разбиващи се в скалите се отпусна назад и легна на тревата с разперени ръце. Затвори устни и продължи да гледа към небето.
Една голяма бездънна яма ..

●●●
Шуга беше заспал на дивана докато Те не се появи и не го събуди.

- Ако обичаш не пускай лиги по дива..
И му повдигна брадичката нагоре.
Юнги не разбра какво става и леко надигна глава но след като осъзна че Те отново го е събудил така без причина отново се изпъна назад.
Чу се отваряне на хладилник .
-Казах ти че няма нищо.
Провлачи едвам сънливо Шуга.
-Е ти какво яде ??
Реших че е останало
-остана
-къде е ??
Нищо не виждам
Обърна се към отворения хладилник и леко се наведе.
-Най отгоре !
Продължи да говори Шуга все още така излегнал се със затворени очи на дивана.
-Няма нищо Юнги!
-именно..
-Тц ох какво ме караш да търся като няма нищо ?!?
Ядоса се Те и отиде до Юнги като го удари леко по главата.
-Сега за какво ме удари?
-...
Те седна на другия диван срещу Юнги който се изправи в седнало положение.
- Не се учудвам че не си ял!
-ами като знаеш че няма нищо .. как да се учудиш ?? Да бях казал че съм ял добре ама..
-Ем то тия краченца..Прехапа долната си устна и погледът му се прелъзна през тялото На Юнги като продължи. -не се поддържат лесно 😏
Шуга го изгледа странно ..
-Айде ставай ..
Изправи се Те и отиде да си облече якето .
-къде ??
Извъртя глава Шуга поглеждайки не разбрано Те.
-Как къде ?!?Няма ли да ядем??
Не ми се готви..
-А на мен не ми се излиза..
-Айде де ще извикаме и момчетата ще ни бъде приятно .
-какви момчета ?
Ааа не не не ми се излиза ти отивай ще ми донесеш като се прибереш.
-Сигурен ли си ?
-Да !!
- А ти какво ще правиш сам тук ??
-Познай😏
-Не искам ..
-Емм твоя работа..
И да не забравиш!!
-Какво ?
-Оооххо ХРАНА !!Х р а н а ..я..ела насам
-Ох Юнги айде умирам от глад ..
Провлачи се до Шуга нахлузил само едната обувка и якето на едната ръка.
-и аз ..за това не искам да остана гладен!
Юнги хвана ръката на Те и взе от масичката пред тях един химикал
-Ей е й каква правиш бе ?!Не ме драскайй
-Чакаай продължи да му дърпа ръката Юнги.
Накрая Те се сдоби с надпис на дланта :
ХРАНА!
- Тц тц..
-Айде тръгвай ..
Шуга се облегна отново назад и изчака Те да излезе. Не след дълго се чу как ключалката на вратата се затваря и някой извика:
-Няма да се бавя!!
Юнги се качи в стаята си.
Която представляваше:
Голямо помещение сиви стени и под.
Прозорец на цялата стена пред който ниско с пухкави бели завивки легло.
В ляво в ъгъла закачалки с дрехи които бяха като 50 нюанса черно!!