impossible love Wings ERA (YOONMIN;VKOOK AND NAMJIN)

11

Беше се загледал в парка отвън . Високите катерушки ,люлки парзалки,
Големият мол пред тях ,децата препускащи напред назад и родителите които ги гонеха. Разплаканите деца насядали по земята и майките опитващи да ги успокят. Слънцето озаряващо лицата им и каращи кръвта от раните им да блещука.
От вън . От вън имаше едно дете.
Около 5 годишно .То -то не беше обикновенно . Беше само .
Облечено в жълтеникава къса рокличка.
Черната му коса беше разделена и вързана в страни на две опашки с бели и красиви пандели.
В ръка държеше мече. Плюшено кафяво мече. Момиченцето като че ли бе само.
Нямаше кой да го спре да се покатери на огромната катерушка , да го спре да се качи на вече счупената люлка или стръмната пързалка.
Паркът се делеше на две.
От едната страна новият с изработени нови красиви и излъскани люлки .
Пясъчник около който пейки и насядали майки .Красив парк с цветя и дървета през който проникнаха слънчеви лъчи.
Времето БЕШЕ спокойно .
От другата страна се намираше вече старият парк който като че ли бе по интересен за всички деца.
Това дете се намираше там .
То то се спря .Погледна Джин .
Гледаха се в продължение на около 5 минути Без да откъсват поглед един от друг.
Джин беше изключил целият свят. Не чуваше нищо ..не виждаше нищо освен бледото лице на момиченцето което го гледаше и сякаш двамата си говореха чрез поглед.
Бедният и жаден поглед от нейна страна всякаш казваш помогни ми.
Без дори да осъзнае Джин наблюдаваше как детето се изкачваше по огромното желязо.
Искаше да го спре.Да му извика ,да излезе и да го хване но не можеше ..
Всякаш беше закован за стола .
Не можеше да си мърда нито ръцете нито краката ,дори не можеше да извърна глава.
Видимо си личеше че нещо се случва с него .
Сякаш сънуваше кошмар и не можеше да се събуди.
-Джин ! Джин добре ли си?!!
Техьонг не спираше да го бута .
Но Джин ..Той трепереше ..беше поставил ръце на масата и ги стискаше с всичката си сила.
Те погледна да види какво става от вън и къде гледа така Джин но отвън ..там нямаше нищо .
Бяха в центъра на града .Хората минаваха и заминаваха.
Тогава Юнги и Чимин също се включиха .
Чим стана и отиде до Джин. Застана до него и прекара ръката си през очите му.
Той дори не премигна.
-Какво му стана?
Ви погледна към Чимин и после към Юнги.
-Хей Джин ..Какво ти е ..(побутна го леко Юнги)
Джин се изправи с все сила и побягна напред колкото се можеше по бързо.
Столът на който седеше падна назад.
Всички погледи бяха насочени към тяхната маса.
Първо Джин а след него и останалите .
Всички бяха отвън .
Още щом излезе Джин осъзна че това не е реално и че всъщност не се случва наистина .
Падна на колене подпря се на ръцете си и се наведе на пред. Започна да плаче.
Ви застана до него и се опитваше да го успокои .
Тъкмо и Чим да се включи и телефона му звънна и той отиде да говори в страни.Беше Хоби.
-Ох забравих за него .
Каза Чим и отиде на по спокойна и тихо място.
●●●
-Джин плашиш ни !!Добре ли си!!
Джин все още беше забил поглед в земята .Докато не чу скърцащия звук от все още люлеещата се люлка . Погледна напред . През погледа му премигна парка и веднага се върна в реалността.
Това се повтори няколко пъти.
Докато накрая не остана там.
Стана откъсна се от Ви и побягна.
Блъскаше се в хората които за него сякаш бяха невидими.Сега през погледа му се виждаше само момиченцето ве нещо от катерушката .
●Отново реалността.
●Парка
●Реалността
●Парка
Джин се спря.
Беше по средата на улицата .
Гледаше на горе .Гледаше но там ..там нямаше нищо .
Отново бе в реалността.
Юнги побягна и го грабна в последният момент от идващата към него кола.
Удари го по бузата.
И го хвана за раменете .
Джин съвземи се.
Дотича и Ви който носеше вода.
Подаде на Джин който отпи няколко глътки на големи интервали глас време тъй като беше задъхан.
До като пиеше изведнъж погледна напред.
Спря погледа си върху викащото увиснало на долу дете.
-Помощ
Помогнете ми..
Викаше то през сълзи.
Джин искаше да изтича и да го спаси искаше но не можеше тойпросто гледаше ..Гледаше как крехкото тяло на момиченцето летеше надолу .
Докато накрая не беше на земята.
Обляно в кръв.
Голяма локва кръв в която бе потънало.
То все още гледаше към Джин .
Повдигна ръката си и го посочи.
●Реалноста●Момичето
Тези сцени преминаха през очите на Джин докато отново не се свлече на земята .Започна да плаче и да вика.

Хората минаваха и го гледаха всякаш бе убил човек .
Всички бяха изплашени за него.

Тогава Чимин дойде задъхан.
-Къде беше Джин полудя а ти най спокойно си говориш по телефона .
Знаеш ли че живота му бе на косъм !!
Викаше му Юнги без дори да изслуша Чим.
-Ю-Юнги трябва да тръгваме !!
Хосок,Хосок е в опасност !!
Чимин дръпна Юнги за ръката в страни.
-Пак онези хора ли??
- Да трябва да тръгваме.Каза че му остава още малко.
-Какво къде е сега??
- Не знам ,каза че ако го искаме жив ще трябва да си го намерим.