impossible love Wings ERA (YOONMIN;VKOOK AND NAMJIN)

45

-Ч-чимин..
Юнги пристъпваше бавно към вече изтиващото тяло на Чимин .
Болеше го. Толкова много го болеше .
Имаше чувството че умира ,че не може да диша , че за него вече няма живот .
Искаше да умре ,точно в този момент искаше да умре и да отиде при любимия си.
Онази тежест в гърдите Не му позволяваше да диша.
Онази вина която изпитваше че не е дошъл на време ..че не го е спасил го убиваше .
Не чувстваше краката си ..просто падна до вече мъртвото и неподвижно тяло .

В момента Юнги бе притиснал здраво окървавеното тяло на Чимин силно към себе си.
Топлеше го. Не му позволяваше да изстине. Не искаше да го оставя .
Горещите му сълзи капеха върху вече изгубилото си цвят лице на Чим.
Викаше ..Викаше го но той не го чуваше .
Умоляваше го да се върне ..Да не го изоставя ,но Чимин не помръдваше .
Юнги го прегърна и придърпа още по-силно към гърдите си .
Погали косите му.
Вдиша от аромата му ,може би за последно?
Докосна Лицето му .
.
.
.
-Защо Чимин?!
ЗАЩООО?!?!?
ЗАЩО ТИ ЧИМИНН??
Юнги викаше и викаше но малкият не се събуждаше .
-Събуди се Чимин!
Хайде ..знам че ме чуваш..ЧИМИНН..
Отвори очи ,моля те ..моля те ..МОЛЯ ТЕЕ!!
Юнги не знаеше какво се случва .
Не го осъзнаваше .
Целият трепереше.
Викаше , опитваше се да събуди по малкото момче.
Опитваше се да го върне .
Виковете му огласяха цялото помещение .
След всеки вик заговаряше бавно ,след това отново викаше ..и отново снижаваше.
.
.
.
Чимин не се събуди .
Юнги не успя да го събуди .
Спеше не пробудно ,..тихо,..спокойно ..
Кръвта му напускашее тялото му и се сливаше с тази на Юнги .
Двете образуваха перфектния красив ален цвят оцветяващ бялата повърхност .
.
.
.
С треперещи и напукани устни .
Кървящо сърце .
Покървавели от плач очи от които все още се изливаха горещи сълзи .
Пребледняло лице.
Той се наведе и вкуси устните на любимия си за последен път.
Бяха толкова меки . Искаше да ги опитва всеки ден . Не искаше никога да забравя вкуса им. Не искаше никога да оставя Чимин . Никога да не забравя аромата му ...
Тогава всичко избухна.
Всичко бе в пепел и не се виждаше нищо .
Сградата се беше срутила. Просто избухна .
Юнги и Чимин бяха овековечили целувката си .
Все още се целуваха .
Все още допираха телата си .
Любовта и бе толкова силна че дори и смъртта не можа да ги раздели.
.
.
.
Виковете на хората звучаха уплашено около рухналата сграда.
Имаше полиция .
Линейки .
Скоро и Намджун пристигна.
Гласът му ехтеше .
Викаше.
Никой не го допускаше да премине по-нататък.
Но накрая се приближи заедно с един от полицаите .
Осветяваха всеки един ъгъл с фенерче .
Тогава ..точно по средата ,по средата на сградата се намираха и вечно заспалите Юнги и Чимин .
Сгушени един в друг.
Сивият пепел бе покрил телата им.
Те все още бяха топли.
Придаваха топлина един на друг.
Една сълза де спусна по лицето на Намджун..Той перфектно знаеше кой го бе причинил.
Но..Не можеше да рискува живота и на останалите като съобщи на полицията.. , а и всички мислеха Хосок за мъртъв.
Нямаше как ..трябваше да излъже .
.
.
.
Намджун се върна в болницата при Джин ,а полицаите останаха да разследват.
Извадиха телата им .
Вече бяха откарани в болницата и ги преглеждаха за да установят какво се е случило .
.
.
.
Седмица по-късно .
Труповете на двете момчета бяха положени в един ковчег.
Точно там ,на върха..ва върха на онази висока скала .
(Там където Кук седеше (любимото му място ако помните ))
.
.
.
Тук почиват в мир Мин Юнги и Пак Чимин.
Две сърца биещи едно за друго .
.
.
Именно това гласеше надгробната им плоча.
Намджун седеше на земята и мачкаше буци пръст от гроба им .
Сълзите му поливаха посятите на гроба им цветя .
Там беше поставена обща снимка на седемте момчета .
Така винаги щяха да са заедно и никога нямаше да се чувстват самотни.