impossible love Wings ERA (YOONMIN;VKOOK AND NAMJIN)

51

След като и тя напусна скалата бе ред и на последния .
.
.
.
-Ех братко .
Всичко можеше да е различно . Знаеш ли.. всъщност не исках всичко да свършва така ..ноо ти че принуди .
Ако не беше избрал тази курва вместо брат си , сега нямаше да гниеш там .
-Нямаше ! НЯМАШЕ ! ЧУВАШ ЛИ МЕ ?!
Хосок подритна с крак рохкавата пръст над гроба на така наречения си брат .
.
.
.
Хосок седеше до гроба на Чонгкук говорейки му така сякаш го чуваше .
-Заедно имахме и хубави спомени ..
Даа хаха ..
При спомените които изплуваха в главата му,лека усмивка се образува върху лицето му , а една сълза си проправи път през бледото му лице .

-Тогава много плака за тази количка
Той извади от вътрешния джоб на вече подгизналото си яке малка синя количка и я постави върху гроба на Кук.
- Аз Така и не ти я дадох .
Съжалявам Чонгкук ..
Устните му трепереха,но не от студ .
Душата му гореше, ала дъждът който се сипеше отгоре му изобзщо не помагаше .
Чувстваше онази тежест в гърдите си.

-Х-Хей Чим!
Хосок се обърна на другата страна поглеждайки към гроба на Юнги и Чимин .
-Защо се случи така ?!
Та вие ми бяхте приятели по дяволите !!
Момчето зарида още по силно .
Именно сега съвестта го удари толкова силно. Беше го обгърнала в прегръдките си настина здраво сякаш способна да го задуши.. Но защо сега ?
Защо сега когато е толкова късно и не можеш да ги върнеш обратно ?
- Чимин прости ми, моля те Чим..
Хосок падна на колене стискайки здраво пръста под ръцете си цапайки дрехите си в калта и давейки се в собствените си сълзи .

-Крачка назад !
Ръцете горе !
Извика един от петимата полицаи  появили се на мястото .
Момчето се изплаши и се отдръпна назад изправяйки се и погледна към приближаващите го хора .

- Не! Не..