You will be mine

Глава 1

Живота е кучка. Когато бях малка не вярвах, но сега е различно. Сякаш той сам ми доказва колко много съм грешала. Всеки ден става все по-дълъг от предишния и нямаш търпение да свърши.

&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&

Вървя по пътя към вкъщи. Вече доста закъснях, но мен няма кой да ме чака у дома.Имам чувството, че някой ме наблюдава. Реших да по бързам.

Но дори да бързам явно живота е решил отново да се ебава с мен.

Докато вървях нечий пръсти се обвиха около китката ми и грубо ме накараха да го погледна. Пред мен стоеше Сам.

Вече бившето ми гадже. Разделихме се едва преди два дни. Защо ли? Може би защото го хванах да не прави '' нищо лошо'' както каза той. Само се натискаше с друга, но той си имаше извинението, че е бил пиян.

Изглежда и сега не е трезвен.

-Мона, моля те стига си се и тила беше грешка. Тя ми се на хвърли! - отново излъга докато ме гледа в очите.

-Тя ти се нахвърли? - за смях се горчиво-Нали уж беше пиян?

Последва мълчание от негова страна.
Сложих най-фалшивата усмивка на лицето си и му казах:

-Чао, Сам върви да лъжеш някой друг. Или вече го правиш.

Тъкмо се обърнах да си вървя, но затегна пръстите си около ръката ми.
Стискаше доста силно и съм сигурна, че утре ще имам синини.

-Не се прави на много невинна. Ти също имаш вина.

-Аз ли? - не мога да повярвам, изневерява ми и аз съм виновна-Явно не си намерил по-добро оправдание.

-Ако ти, беше дошла нямаше да е нужно да се натискам с други и ти добре го знаеш!-аргумента на Сам.

-А ако ти поне малко се интересуваше, какво искам аз, ще ше да знаеш защо не дойдох! - казах му истината в очите.

Никога не се е интересувал от моето мнение или желание. Винаги вземаше решенията без дори да ме пита за моето мнение.

Той явно се ядоса от отговора ми, защото започна да ме дърпа. Отдалечих ме се, не много от уличните лампи, но вече бе тъмно и не виждах много добре Озова ме се в един ъгъл в края на улицата. Той не беше добре осветен.

-Слушай ме внимателно, кукло! . Нямам нужда, от мнението на една 17 годишна пикла, за да я изчукам. - хвана брадичката ми със свободната си ръка и разбити грубо устните си в моите.

Опитвах се да се измъкна, но той беше по-силен. Дори да беше пиян силите му не го предаваха.

След още опити да се измъкна, които бяха неуспешни, реших да премина към крайност-изритах го там където слънце не угрява.

Той се свлече на земята, превивайки се от болка. Дам, ритам здраво.

Възползвах се от случаят и побягнах с всички сили. Чувах стъпките му зад гърба си, но не смеех да се обърна и да видя.

-Спри, кучко! Няма къде да бягаш....

Тъкмо когато пресичах една улица, щеше да ме настигне, но една кола препречи пътя му и, ми се размина.

&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&

Спрях да си почина и забелязах, че вече го няма. Защо тогава все още имам чувството, че ме следят?

Огледах се и забелязах някаква кола. Изглежда ми позната. Сетих се.....

Това е колата, която препречи пътя на Сам. Колата е с бронирани прозорци и не се вижда нищо или никой, вътре..

Все още имам чувството, че ме наблюдава.. Дали е възможно това да са хора на Сам?

Неее. Тогава защо и е да пресреща пътя му.?Може просто човека в нея да има работа и да сме в една посока... Нали?

Обърнах се за да видя дали все още е зад мен. Явно забеляза, че наблюдавам колата и спря. Странното е че никой не излезе от нея.

Реших,че преувеличавам. Може би съм уморена и вече не мисля трезво.Побързах да се прибера без да се обръщам или спирам.

&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&

Най-после се прибрах в къщи. Заключих вратата, взех си душ и си легнах. Размишлява за всичко, което се случи днес и съм се унесла..