You will be mine

Глава 7

ГТНМ

Събудих се в някаква чужда стая. След това си спомних всичко. Сам, Камерън и другото момче, което ме наричаше своя.

Стаята имаше две врати предполагам едната е за банята. Имаше голям прозорец и сиви завеси. Покривката на леглото също беше съчетана с основен цвят сиво.

Докато оглеждах стаята и асимилирах, какво се беше случило с живота ми, едната врата се отвори.

-Мона ти се събуди! - изтъкна очевидното Камерън.

-Къде съм?

-Ти си в нашата къща. - как така?

-Вашата? - не разбирам.

-Моята и на Джъстин. - момчето от вчера?

-Джъстин момчето от вчера ли е? - попитах плахо.

-Да.

-Какво искате от мен?

-Нищо,просто......сложно е.

-Щом е нищо, искам да си вървя, и да ме оставите на мира! - погледнах го в очите. Той от своя страна отмести погледа си.

-Съжалявам, не мога да те пусна.

-Защо? Искам да си вървя, по дяволите! - вече ме хвана параноята и започвам да викам.

-Какво става?-Джъстин влезе в стаята.

-Какво става ли? Искам да си вървя!

-Мона успокой се! Никъде няма да ходиш.. Опасно е. - опасните в случая са те.

-Кое е опасно да ме пуснете да си вървя ли? Кои, по дяволите, сте вие?

-Виж, Мона ние имаме бизнес с наркотици. Имаме си много врагове, и има вероятност да са ни видяли с теб вчера. - обясни Камерън.

-Не ме интересуват вашите врагове. Аз дори не ви познавам. - сълзи започнаха да се стичат по лицето ми. Бях много изплашена. Какво ще се случи с мен?

-Аз, ще ви оставя-Камерън излезе от стаята.

-Мона, скъпа.. - доближи се до мен Джъстин.

-Не ме нарича скъпа, аз не съм ти никаква, и ти не си ми никакъв! Разбра ли? - продължи да се доближава до мен.

-Не ме доближавай!-тръгнах назад, но той продължаваше да върви към мен, а аз да отстъпвам. Поне беше така докато гърбът ми не се сблъска със стената.

-Знаеш ли колко много искам да те докосна, да те целуна. - сложи ръката си на бузата ми.

-Н-не ме докосвай! Ти си луд! - отблъснах ръката му.

-Да, луд съм, луд съм по теб. Обичам те толкова много, че не мога да мисля за нищо друго. Обичам те толкова...

-Млъкни! Ти не ме обичаш! Ти нямаш сърце разбра ли? - той преби бившият ми, пред очите ми, и сега ще спори.

-Нямам, да, ти ми го взе, а дори не осъзнаваш, да нямам сърце? Според теб, защо нямам? - как може да е толкова спокоен, все едно не прави нищо нередно.

-Защо ли? Ти да нямаш склероза? Преби Сам пред очите ми и го заплаши. Ами ако беше умрял?

-Защо ти пука за него? Той те нарани? - май го ядосах. Да те видим господин спокоен.

-Не ми пука просто.... Ти го преби, заради мен. Защо ми пука, а на теб защо ти пука за мен?

-Права си не ми пука.. Не те обичам, защото нямам сърце което да бие за теб. Което не ме оставя да дишам, щом не те виждам.! Което да чувства, това което и ти.! Което да е щастливо единствено, когато си и ти! Което да бие единствено, когато и твоето бие.... - не мога да помръдна. Дали говори сериозно?

Събрах сили и го погледнах в очите. Той изтри сълзите ми и се наведе. Щеше да ме целуне. И най-лошото е, че и аз го исках. Тъкмо когато устните ни щяха да се докоснат вратата се отвори и влезе Камерън.

Опомних се и се отдръпнахме един от друг. Джъстин изгледа Камерън на кръв, а той се засмя.

-Съжалявам,че ви прекъсвам, но реших, че може да е гладна. - сега видях подноса, който носеше.

-Ще се видим после! - каза Джъстин и излезе от стаята.

Щом излязоха от стаята се свляках на земята и заплаках.

Не мога да повярвам щяхме ме да се целунем. А аз, нямах нищо против. Какво ми става? Добре, че беше Камерън и ни спря.

Чувствам се странно. Аз, дори не го познавам. Той ме е следял. Отнесе се ужасно със Сам, като го преби. Но не мога да спра да мисля за вкуса на устните му. Исках го. Исках да ме целуне и една част от мен съжалява, че Камерън ни прекъсна.

Това ме плаши, страшно много. Ако се влюбя в него.? Още от сега започвам да изпитвам някакви, непознати за мен, чувства. Страх ме е, това да не се окаже игра, в която аз съм губещата.

Както каза: той губи сърцето си, а може би аз вече загубих разума си.