You will be mine

Глава 4

ГТНМ

След вчера не мога да мисля за нищо друго, освен за Сам и онази кола.

Как може да съм била толкова сляпа за да излизам с него.?Но той не беше такъв.

Явно е играл роля. Всички момчета е са еднакви. Търсят само забавление  и чие сърце да разбият.

Събудих се, много рано. Станах и се приготви за училище. Понеже бях станала рано имах време. Излязох и тръгнах към училище.

&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&

Пристигнах в училище и пред вратата се бяха събрали  известните от училището.

С какво бяха по-различни от нас ли? Ами смятаха се за известни, защото бягаха от училище, не носеха униформи,  обиждаха учителите и всеки който не е от тяхната групичка.

Разбира се, имаше изключения, но само когато не бяха сред останалите си приятели.

-Ей, по чакай.!Момичето с червената коса! - чакай, този май говори на мен.

Обърнах се и го видях. Това беше Камерън. Един от известните разбивачи на сърца.

Всъщност е добър човек. Веднъж видях как спаси едно момиче от приятелките му.

-Хей!-поздрави той.

-Хей- отвърнах.

-Ти си Лора.Нали?

-Всъщност съм Мона..-последва неловка тишина.

-Ам..аз, съм Камерън. Бих искал да поговорим с теб след часовете. Ако искаш, разбира се.

Това не го очаквах. За какво иска да говорим. Дали това не е капан.?Дали Сам го е накарал?

Не, стига толкова. Не мога цял живот да се крия и боя от него. Ще му покажа, че вече не ме е страх от него. Нали?

-Ам.. добре след часовете, но искам да знаеш, че нямам много време и затова бързам.

-Добре.Ще бъда директен. До после.

-Да, до после.

&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&

Най-накрая. Последният час приключи. Цял ден не мога да се средноточа в час. Не спирам да мисля за какво иска да говори с мен Камерън.

Излязох от кабинета в който имах час и се насочи към стълбите. Видях Камерън и се насочи към него.

-Здравей. Да отидем в кафенето до училище. Ще бъда бърз.

-Добре.

&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&

Седнах ме в кафенето и си поръчахме.

-Ами... аз исках да те помоля да ми помогнеш по.... Математика.. Да, математика. - мен ли обеждава да му помогна или себе си?

-Ами.. Добре. - извади учебника по математика от раницата си. Той имал раница,и учебници.

Какво ли прави с тях, сигурно учи. Колко съм забавна, нали? Ще учи. Камерън.... избухнах в смях, а момчето ме гледа сякаш съм избягала от лудницата . Само ако знаеше какво си мисля.

-Какво е толкова смешно? - попита с очарователна усмивка. Не бях забелязала колко е привлекателен като се усмихва.

-Н-нищо. Просто за какво ти е помощта ми? Та вие почти не идвате на училище. - той се засмя нервно. Май крие нещо.

-Виж, просто.. Това е последната година в гимназията и искам поне да завърша. - май говори сериозно.

-Ами.. Добре да започваме.

&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&

След толкова учене и решаване на задачи разбрах, че всъщност е доста забавен и мил. Не е такъв какъвто изглежда. Тоест не е като приятелите си.

-Добре, Мона. Благодаря. Нека да те изпратя тъкмо ще ми разкажеш за себе си. Става ли?

-Ами добре. - за какво му е да знае?

Тръгнах ме към вкъщи. След 10 минути не ловко мълчание, той развали тишината.

-С родителите си ли живееш? - попита той.

-Не, родителите ми....аз..майка ми почина когато бях на 5, а баща ми той... година по-късно замина и ме изостави. Сама сякаш не бях негова дъщеря,а товар.- очите ми се насълзиха, но преглътнах сълзите.

Не ми е приятно да плача пред хората. Така те виждат колко си слаб всъщност ,и се възползват от това, за да те смачкат.

-Аз съжалявам... Не знаех. Наистина съжалявам.

-Не, няма нищо. Това е истината и да питаш, и да мълчиш не променяш нищо. - това е истината..

-Наколко години си? - смени темата.

-На 17,а ти? - попитах. Не знаех почти нищо за него.

-На 18 съм. Кога имаш рожден ден?

-На 5 март. Защо?

-Опознавам те. - интересно защо?

След още няколко въпроса най-накрая стигнах ме до вкъщи.

-Благодаря,че ме изпрати.

-Няма проблем. Аз ти благодаря, все пак ми помогна.

-Е, трябва да се прибирам. До скоро,Камерън.

-До скоро, Мона