You will be mine

Глава 5

ГТНДж

Днес е времето онзи да си плати. Ще губи по един литър кръв, за всяка капка сълза на моя ангел.

&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&

Сега сме пред входа на училището, накратко пред входа на ада.

-Кого търсим? И ще ми кажеш ли най-накрая кое е горкото човече, което ще го отнесе? - какво да му кажа?

-Някакво момче, което вчера направи грешка. - за която ще плати с доста бой.

-Грешка? И какво по-точно е направил? - Кам ми е приятел, но понякога задава твърде много въпроси.... Накрая, аз се ядосвам и разбира се, той го отнася.

Погледнах го с поглед казващ:
''малъкни, по дяволите, вече''

Той от своя страна само вдигна ръце и се засмя.

-Добре по-добре той, отколкото аз. - първият път, в който използва поне малко мозък, днес.

-Така е. Не ти се иска да си на негово място. - ама изобщо.

-Какво научи за моето момиче? - той се усмихна самодоволно  и започна да разказва.

-Така името и е Мона. Родена е на 5 март. Живее сама. Майка и е починала когато е  била малка, а баща и я е изоставил година по-късно - каквъв глупак е бил, да я зареже - Най-хубавото е, че няма гадже. Вече.

-Как така '' вече'' ? - попитах аз, не мисля, че едно момче което е влюбено, би оставило момичето си да се прибира толкова късно, и сама.

-Ами скъса ли са, преди три дни. Казваше се Сам. Познавам го. Пълен задник е, добре че са скъса ли. - той за мълча. Погледнах го с поглед '' продължи'', а той се направи на замислен.

-Амиии.... Мисля че това е всичко. - всичко.

-Всичко? Само това ли успя да научиш за три часа?

-Не, разбира се, трябваше ми управдание. Явно не всички се съгласявали, да дойдат само, като ме видят. - а, ето го и самовлюбения Камерън Далас.

-И какво измисли твоят ужасно умен мозък? - възгордя се май не усети сърказма.

-Казах и че ми трябва помощ по математика. - знам, че ми е приятел,но сега едва сдържам смеха си.

-Давай. - избухнах в смях. Кам + математика = какво?

-И тя реагира така. Не, разбирам. Какво толкова смешно съм казал?

-Виж, аз просто...-и тогава видях онзи. Слизане от скъпото ауди, което най-вероятно баща му е купил, за да не му се мярка повече.

Ето го. Най-накрая реши да се появи. Ако моето момиче не го е, лишило от поколение, то аз ще го направя.

-Виждаш ли онова момче там? Това е той. - посочих му копелето от вчера.

-Това е Сам- бившият и. - сега пъзела се нареди.

Той и е изневерил, а тя не му е простила. На него му е все тая, просто е искал да спи с нея. Играл си е с нейните чувства. Долно копеле. Ще му покажа как стоят нещата в тази игра.

-Хайде, Кам. Да се включим в играта. - харесвам игричките. Рядко ги играя, но започна ли, не се отказвам докато не стана победител.

Сложих качулката си и излязох ме от колата ми и се тръгнах ме към него.

-Ей, Сам. Ела да си поговорим! - отплатата започва.

-Познава ме ли се? - о, не. Изражение то тип ""за гази ли съм", не знаеш какво те чака приятел.

-Ще се запознаем.  Качвай се в колата. - започва се.

-Какво съм направил? - най-накрая събра кураж да проговори.

-Ще ти припомним.

Отдалечих ме се от района на училището. Спрях ме на улицата от снощи.

-Слизай!

-Така. Помниш ли какво направи  тук снощи?

-Не помня, да съм направил нещо нередно. - оправдава. Добре. Така да е.

Хванах го за яката на якето му, и му забих един юмрук в челюстта. Свлече се на земята. Струйка кръв потече от устата му.

-Сега спомни ли си? Кой си ти, че да разплакваш моето момиче? Теб питам. Отговаряй!-скритах го в стомаха.

-Кое момиче? Мона ли? Кога стана твоя? Скъсах ме едва преди три дни. - и продължава.

Заслужи си още един ритник в главата.

-Мона е моя. Да не съм те видял, повече около нея. Разбра ли ме?

-Виж, ти на мен ми прави проблеми, че се натискам с други. Мислех си, че е невинна, а се оказа мръсница. Вървете, по дяволите и ти, и курвата ти.!

-Кой си мислиш, че си да обиждаш моя ангел.?- тук вече прекали. Изтритах го силно в два сантиметровата му гордост.

-Повече да не съм те видял близо до нея! Разбра ли?

-Дааа! - горкия. Сякаш наистина го заболя.