You will be mine

Глава 8

ГТНДж

Не мога да повярвам. Как Кам винаги знае, кога да дойде?

-Съжалявам,че ви прекъсвам, но реших, че може да е гладна - изгледах го на кръв, а той се изсмя.

Сега какво? Щях ме да се целунем, ако не беше моя най- добър приятел Камерън Далас.

-Ще се видим после! - излязох от стаята.

След малко дойде и Кам

-Хей... Какво стана? - изгледах го с поглед '' ти ебаваш ли се с мен'', от своя страна само вдигна ръце в своя защита.

-От къде да знам, че ще ви хвана да се целувате?-каза и се засмя.

-Не се целуваме! Тъкмо щях ме да се целунем, и ти скъпи приятелю, влезе в стаята с пълния си блясък!

-Моля те! Караш ме да се засрамя! - май не усети сърказма .

По дяволите, а толкова исках да я целуна. Мисля че и тя го искаше. Незнам..... Може би го искам толкова много, че си въобразявам.

-Шегувам се. Както и да е станалото- станало. Ще те питам нещо, утре Кристин ще дойде. Надявам се да нямаш против. - пак ли тази? Винаги когато дойде му се натиска, а после флиртува с мен.

-Все тая. Не разбирам какво толкова я харесваш?

-Кой е казал, че трябва да я харесвам? Просто е много талантлива.... ако ме разбираш. - май ще повърна.

-Добре, отивам да си лягам. Лека нощ.

-Лека нощ.

Дали и Мона си е легнала.? Дали е успяла да заспи? Дали мислеше за целувката както аз? Дали наистина е искала да се целунем?

ГТНМ

Плакаха доста дълго време и неусетно съм заспала.

На сутринта се събудих на леглото. Как така се озова на леглото не помня да... И в следващия момент разбрах как. До мен спеше Джъстин.

Беше обвил мускилестите си ръце около кръста ми и ме беше придърпал към себе си. Явно той ме е преместил. Трябваше да стана, но просто не исках.

Бях безсилна. И ако не искам, отново да бъда с разбито сърце, това не трябва да се повтаря!

Докато размишлявах. Дали имам силите да стана, той се събуди.

-Добро утро! - поздрави ме с дрезгавия си сънен глас.

-Добро утро!

Той стана и започна да се преоблича, пред мен, исках да погледна на страни, но просто не можех.