You will be mine

Глава 2

ГТНДж

Тя е различна. Не е като другите. Вече го разбрах....

&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&

Наблюдавах я вече една седмица. Срешнах я една вечер. Явно се е прибрала от работа.

Но когато я видях, не можех да отделя очи от нея. Имаше невероятни очи макар и да беше тъмно успях да ги видя. От тогава до днес тези зелени очи не излизат от ума ми. Ще ме побъркат.

Не излиза много. Ходи на работа, на училище като всеки на 17.

Странно. Няма много приятели, а за малкото време в което я наблюдавам разбрах някои неща за нея.

Тя е забавна, красива и много умна. Работи и е самостоятелна. Не живее с родителите си. Това което знам за сега не е достатъчно. Трябва да разпитам Кам за нея Ще му звънна.

-К'во става брат? Как се сети за мен?

-Стига Кам! Не ми е до остроумието ти.

-Ще се направя, че не си го казал!

-Още ли си в училището?

-Да. Защо? Няма да ме проверяваш, нали?

-Не, пред сградата съм. Чакам те. Трябва да поговорим.

-Добре, до 15 минути съм при теб. Чао.

-Чао.

Кам е един от най-добрите ми приятели.Познаваме се от както навлязох в бизнеса с наркотиците на 15. Вече 4 години си пазим задниците.

&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&

Звънец би и всички започнаха да се блъскат за да излезнат от ада.

Видях и нея. Беше с училищната си униформа, която между другото и седи адски..

-Джъстин?! Пак си се зазяпал! Затвори го това чене. Сякаш момиче не си виждал. - изсмя ми се в лицето Кам.

-Много смешно.

-Добре, не се ядосвай!Кого зяпаме?

-Онова момиче там! Искам да знам всичко за нея!

-И аз трябва да ти го кажа, защото...?

Изгледах го на кръв, а той се разсмя.

-Добре, добре разбрах. Ще я разпитам. Сладка е. Да я питам ли дали си има гадже? Защото аз съм свободен. - прави се на остроумен.

-Камерън! Намери си някоя друга.. Тя е моя.

-И кога се запознах те, че стана твоя?

-Не сме се запознали. Просто тя ще бъде моя. Взимам каквото си поискам, а сега искам нея..

-Чакай това не е ли момичето, което следиш?

-Да тя е.До утре трябва да разбереш поне името и. Ясен ли съм?

-Защо не я попиташ сам?

-И какво да и кажа? - май чак сега му светна, защо искам той да го свърши.

-Прав си по-добре аз. Не искам да се наложи да я гоня из гората, като Сидни.

Веднага щом назова името и сърцето ми се сви. Сидни беше единственото момиче, което говореше с мен без да се страхува. Без да мисли какво мога да и причиня. Но когато разбра, видях страха в очите и. Тя избяга. Избяга от мен.

-Джъстин, аз....не трябваше да я споменавам. Знам, че се чувстваш виновен за това, че избяга. Но..вината не е твоя. Щом не те харесва такъв какъвто си. Значи не те заслужава. Съжалявам..

-Няма проблем Кам. Благодаря, за сълзивата лекция, но трябва да я забравя. Вече сърцето ми бие за друга.