You will be mine

Глава 6

ГТНДж

-Повече да не съм те видял близо до нея! Разбра ли?

-Дааа! - горкия. Сякаш наистина го заболя.

-Мона! - какво? Обърнах се и я видях. Беше се свлякла в ъгъла, плачейки тихо.

-Мона... - така и така ме видя. Колко много исках да я утеша, да я прегърна и да и кажа, че всичко свърши.

-Н-не ме доближавай!- изкрещя обратно. Изправи се и започна да бяга, препъвайки се на собствените си крака.

По дяволите, по дяволите.! Изплаших я. Мамка му.

Трябва да я настигна.

-Мона! Спри! - извиках,аз. Ако не бях толкова глупав. Мамка му, да вървя по дяволите!

-Мона! Моля те спри. Няма да те нараня! Моля те... - нямам друг избор, трябва да я упоя.

-Кам! Донеси лекарството! - той тичаше след нас. Опитва се да ни настигне. Така и иначе, не му се получава.

Кам извади кърпичка напоена с
лекарството от джоба си и ми я подаде. Засилих се да я настигна.

Вижда се, че едва се държи на краката си, а какво остава да продължи да тича. Но, аз съм виновен. Как може да съм толкова глупав, да не се сетя, че може да ни види?

-Мона! Спри! - най-накрая я настигнах, и притиснах кърпичката към носа и.

Първоначално се опитваше, да се измъкне, но постепенно лекарството започна ,да действа и да я приспива.
Премахнах кърпичката от носа и, когато отпусна тежестта си на мен.

-Кам, докрай колата! - Кам докара колата и я качих ме вътре.

Поставих я внимателно на задната сеялка и седнах до нея. Прегърнах я. Най-накрая мога да я докосна. Да усетя мириса и. Парфюма и. Никога няма да забравя този аромат.

-Джъстин. Какво ще правим сега? - добър въпрос.

-Не, знам Кам. Тя не може да бъде с други!Тя е моя!-живота продължава.

-Не можеш да наричаш някого, който никога не те е виждал твой.!
Тя, не е твоя. Едва ли, ще иска да остане, с престъпници като нас.

-Кам! Дори все още да не съм част от живота и все някога ще бъда..! Все някога ще ме обича, така както я обичам аз. Всичко с времето. - не можеш винаги да печелиш, нали? За това е живота, да те прецака.

&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&

През целия път не казах ме нищо повече. Не спира да я наблюдавам, как спи. Как може са е толкова невинна и дяволски с...

-Пристигнах ме... - съобщи Кам, изваждайки ме от мислите ми за нея.

Занесох я в моята стая и я поставих на леглото. Щом се събуди нищо няма да е същото.

Надявам се, да ме разбере.

&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&

ГТНМ

Тръгнах към училище и видях как две момчета бият някого. Любопитството ми надделя. Застанах зад ъгъла и познах едното момче.

Това беше Камерън. Той и едно друго русо високо момче.

Признавам си момчето беше привлекателно, но начина по който удря и крещи на Сам.

Подяволите това е Сам. В какво се забърка, отново.?
Дочух разговора им, но ми се искаше да не бях!

Русото момче го хвана за яката на якето му, и му заби един юмрук в челюстта. Сам се свлече на земята. Струйка кръв потече от устата му.

-Сега спомни ли си? Кой си ти, че да разплакваш моето момиче? Теб питам. Отговаряй!-скрита го в стомаха. Неговото момиче?

-Кое момиче? Мона ли? Кога стана твоя? Скъсах ме едва преди три дни. - моля, негова. Аз.

Момчето го изтрита в главата.

-Мона е моя. Да не съм те видял, повече около нея. Разбра ли ме?

Какво? Вече усещам как сълзите мокрят лицето ми. Той преби Сам Заради мен? Та, аз дори не го познавам.

-Мона? - Камерън ме видя. Сега какво ще правя. Не мога да издържа. Това ми дойде в повече. Свлякох се на земята и започнах да плача.

Мразя да ме виждат толкова слаба. Просто..... Той преби Сам, заради мен. Вярно е че си го заслужи, но защо го заплашва заради мен.

-Мона... - от къде, по дяволите, знае името ми.?

-Н-не ме доближавай-изкрещях, изправи се и започнах да бягам.

Но, разбира се краката ми ме предаваха. Точно когато трябва.! Искам да избягам на далеч. Искам, но нямам сили.

-Мона!Моля те спри! - сърцето ми бие толкова силно, че ми е трудно дори да разпозная гласа.

-Мона!Моля те спри. Няма да те нараня!.....Моля те. - по дяволите, краката ми, започват да треперят.

Изведнъж усетих как две силни ръце се обвива около мен. След това не помня нищо.

Но, знам че след това нищо няма да е същото.