You will be mine

Глава 3

ГТНДж

Цяла вечер не успях да мигна. Тези зелени очи. Не мога да изкарам нито очите, нито усмивката и от ума ми. Мисля, че ще се побъркам.

Затворя ли очите си - виждам нея. Отворя ли ги-не мога да спра мислите си за нея. Имам много работа, свързана с нов вид хапчета, но по дяволите... Дори не мога да се средоточа над нея.

Какво ми причинява това момиче? Не мога да мисля за нищо друго, освен за нея.

Край. Стига! Не мога да се мъча повече. Трябва да я видя. Взех ключовете за черният ми Range Rover с бронирани прозорци, и тръгнах към мястото на което работи.

&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&

Моят ангел. Колко е  невинна. С тези искрящи зелени очи и тази червено-кафява коса. А това тяло!

&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&

Тя си тръгва. Погледнах към часовника, вече е станало много късно. Как може да я задържат толкова много на работа? Трябва да и плащат добре, за да работи до толкова късно.

Не бърза. Явно моят ангел е много изморен. Кой е този идиот, който я оглежда? Спря я. Изглежда го познава.

Май се карат, а ако този не пусне ръката и, утре няма да има с какво да я хване. Опитва да си тръгне, но той не я пуска. Едва се сдържам да не слезна и да го пречукам. Но и това ще стане.

Започна да я дърпа. Къде я води? Мамка му. Не мога да продължа с колата, а ако изляза някой ще ме види и ще стане лошо.

10 минути по-късно тя бягаше. Плаче ли? Този сигурно и е направил нещо. Ще си плати скъпо за всяка сълза на моя ангел.

Ето го и него тръгна да я настигне Със странна походка все едно са го кастрира.... Уоу браво на моето момиче.

Почти я настига. Ще му препреча пътя. Да се надява да го згазя сега за да не доживее утре...

Препречих му пътя. Малко го блъснах, но ще живее до утре.... Ако има късмет.

Ето го и моето момиче. Едва диша. Цялата трепери. Искам сега да отида и да я прегърна да я утеша, но е твърде рано за да се срешнем.

Започна да се оглежда дали онзи е наоколо. Спокойно скъпа не се притеснявай. Той няма да те притеснява повече. Няма дори да си помисля за теб... Няма да може, де.

Май видя колата. Спрях я и за гасих осветлението. Надявам се да не ме забележи.

Продължи да върви, този път бързаше с колкото сили може. Онзи я изплаши и много скоро ще си плати.

Прибра се без проблем. Когато загаси осветлението в къщата, щях да си тръгна..... Но първо ще се обадя на Кам.

-Ало.Кам?

-Джъстин, изчакай малко. - чуха се стъпки и затварянето на врата. Май не си беше у дома.

-Кам, в къщи ли си?

-Не, малко съм зает... Ако ме разбираш... Така че побързай.!

-Утре ми трябваш. Аз, ще те закарам до училище, имаме малко работа. Плюс това ще ми разкажеш какво си научил за моето момиче.

-Не мислех да се се завръщам в ада скоро, но и ти не веднъж си ми спасявал задника от там, но какво е още един път за Джъстин Бийбър. Нали?

-Точно, така. Сега ще затварям имам работа.

-Ок. Чао, братле.