You will be mine

Глава 14

ГТНДж

Не мога да повярвам! Мона не се беше прибрала една седмица. Една шибана седмица.!

Притеснявам се, разбира се! Мона е толкова уязвима. Какви ги дрънкам, аз обичам Сидни, нали?

Като стана дума за Сидни. Държи се странно. Когато Мона беше тук не ме оставяше на мира. Целувки, прегръдки, обичам те и подобни..... а сега... Изморена съм. Не искам. Когато я попитам защо се държи така с Мон тя се ядосва. Бебето това, бебето онова.

&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&

Мона се прибра и Сидни пак се залепи за мен.

-Къде ходиш Мона? Нямате от една седмица.! - защо Кам държи ръката й?

-Да не си мислиш, че щом още не сме те изгонили имаш право да не се прибираш с дни. - Сидни отново започна. Понякога трябва да мълчи.

-Остави правата. Притесних се за теб.-щях да полудея. Ако някой и беше направил нещо?

-Защо се притесняваш скъпи? Кой знае в чий чаршафи се въргаляла този път! - Какво по...... Не, няма как. Мона не е такава!

-Сидни какви ги дрънкаш? Тя не е като теб разбра ли? Не си ляга с всеки срешнат! - Кам се опитва да я защити. Обикновено не му пука защо пък сега....

-Явно вече е спала и с теб Кам! За това я защитаваш, нали? - моля! Кам не може да го е направил! Не може да е спал с моята Мона. Моят ангел..... Много бързо ме е забравил и то с най-добрия ми приятел.

-Спала си с най-добрия ми приятел? Кога? Много бързо ме забрави!

-Да те забравя? Да, успях да те забравя! Щом ти успя, защо аз да не мога!

Мисли си че съм я забравил. Опитвам се, но понякога..... дори когато си говоря със Сидни мисля за нея. Няколко път обърках Сидни и и казах Мона. Истината е, че тя ми липсва! Много..... Не мога да понасям да я виждам до друг.

-Край, това беше! С Джъстин мислехме много, едва го убедих да те остави още ден! А ти идваш тук и се държиш като кучка. - убеждава Ла ме е да оставим Мона ден? Тя искаше да изхвърлим вещите й. Не може да я нарича кучка-- тъкмо щях да я защитя и познайте кой ме изпревари.

-Не я наричай кучка! Тук кучката си ти! - този пък защо? Отново я защитава той няма това право! И нарича Сидни кучка.

-Камерън! Как смееш да говориш така на майката на детето ми? - може да си пада малко кучка, но трябва да я защитя. Все пак е майка на детето ми.

-Тръгвай си Мона! Скара двама приятели от години! Това не ти ли стига? Повече да не съм те видяла... - Не мога без да я виждам! Тя ми е по-важна дори от шибания Камерън!

-Да! Тя ще си тръгне. Ще живее с мен!-не, това не може да е истина. Защо....

-Ето казах ти, че е спала с него!-може би е вярно. Тези устни за които умирам са се докосвали до други и то на най-добрия ми приятел, а той...

-Курва! - докато се усетя вече го бях казал. Съжалих за това. Видях, че я боли. Очите й. Искаше да заплаче. Но не го направи.

-Аз...... Нали твърдеше, че ме познаваш? Току що го доказа! - тъкмо щях да й кажа, че не исках да го казвам. Че бях ядосан, но тя ме прекъсна- Не, последния път ти говорише, аз слушах. Сега ти ще ме чуеш........ Последния месец ми доказваше чувствата си към мен. Всеки ден не спираше да ми казваш колко ме обичаш! За един месец, за един шибан месец, аз започнах да ти вярвам...... А сега за един ден... ми показа колко много съм сгрешила.

Гледаше ме в очите и ми го каза. Тя е права! Аз съм глупав. Обичам я, но не мога да си го призная. Трябва да и докажа, че не е сгрешила като ми се е доверил. Но е трудно. Ще ставам баща. Не мога да оставя Сидни и детето. Мона също трябва да ме разбере и да се постави на мое място.

Отново хвана Камерън за ръката. Не мога да кажа, че това не ме ядоса по някакъв начин. Тя трябваше да държи мен. Когато плаче, аз да я утешава.

Мамка му съсипах всичко. Аз съм най-големия глупак на света. Толкова бях щастлив, че ще ставам баща, че забравих за нея!

Още когато се срешнахме си обещах да и дам това което онзи задник.... Дан... Сам, не помня името му, не успя! Сега задника съм аз!

-Хайде, Кам! Да си вървим. Използвачите тук станаха твърде много! - не отделих поглед от нейния. Тя продължаваше да ме гледа така сякаш бях убил една част от нея.

Щом се качиха в колата я видях. Видях как Кам я беше прегърнал. А тя плачеше, аз бях виновен за това. Аз я разплаках.

Опитва се да бъде силна.

Аз също.

Опитва се да не ми казва, че има нужда от мен.

Аз също.

Иска да я прегърна.

Аз също. Повече от всичко.

Но не мога не и след бурята която причиних в душите ни. Бурята която погубва всичко. Вече погуби сърцата ни, остана само любовта, която никога няма да бъде същата като преди.