ʀᴏʟᴇᴘʟᴀʏ - ʏᴏᴏɴᴍɪɴ [ᴄᴏᴍᴘʟᴇᴛᴇᴅ]

//14//

~ретроспекция~

На двете момчета им беше неловко в компанията на другия, но постепенно започнаха да свикват.

Юнги всячески се опитваше да се настрои така, че да не каже някоя глупост, а Джимин да се опита да бъде разговорлив.

-Къде ти се ходи, Джимин?-изстреля бързо Юнги.

-Наблизо има кафе, там е хубаво.-отвърна Джимин.

-Добре, хайде натам.-каза Юнги и стана от пейката, на която двамата с Джимин бяха седнали за кратко.

Джимин последва примера на Юнги и се изправи, завървявайки в едно темпо с него.

~в кафето~

Джимин гледаше учуден как Юнги правеше някакви странни формички от салфетките, поставени на масата.

-Изглежда ти е скучно, а?-попита Джимин, леко раздразнен.

Юнги го погледна и веднага заряза заниманието си на една страна.

-Извинявай, просто съм притеснен, а и докато дойде поръчката...-леко премълча накрая на своето изказване.

Юнги наистина беше много притеснен.Може би още повече, отколкото когато беше вкъщи и чакаше часовникът да удари пет следобед, или когато видя Джимин за първи път, или когато всички негови мисли да не прави глупости в момента доказваха обратното.

-Говори с мен, Юнги.-подкани го Джимин, сядайки малко по-близо до него.

Юнги преглътна нервно и се намести на стола си.

-Защо си притеснен?-попита Джимин.

Юнги леко въздъхна и погледна другото момче в очите.

-Нали знаеш моментите, в които се виждаш с нов човек и не искаш да го накараш да съжалява, че сте се запознали?

Този въпрос изпрати Джимин в може би девета глуха.
Стана му ясно, че Юнги повече от всичко иска да спечели доброто си впечатление от Джимин.
На момчето му стана приятно и леко се усмихна.

Джимин понечи да каже нещо, но в този момент, сервитьорът дойде и постави грижливо поръчките им на масата.
Юнги взе своето кафе и отпи малко от него.В такива моменти разчиташе на кафето, помагаше му да не обръща внимание на стреса и притеснението.

Джимин също взе своето кафе и погледна към Юнги, като му се усмихна.
В този момент Юнги се поля с кафето си изневиделица.
Джимин се опита да сдържи смеха си, но за жалост, без успех.

-Юнги, добре ли си?-попита момчето през лек смях.

-Да, добре съм.-отвърна, взимайки няколко салфетки, почиствайки бялата си блуза.

Джимин извади телефона си и го насочи към Юнги.

-Юнги, усмихни се.-каза момчето.

На Юнги въобще не му беше до снимки, но остави салфетката на масата и застана с вдигнати палци нагоре.

Когато Джимин им направи снимка, прибра телефона си обратно и остави пари на масата.

-Хайде, да ставаме.-продума.

Юнги кимна с глава, взе горницата си и я облече, закопчавайки я, за да не се вижда петното от любимото му кафе върху любимата му блуза.