ʀᴏʟᴇᴘʟᴀʏ - ʏᴏᴏɴᴍɪɴ [ᴄᴏᴍᴘʟᴇᴛᴇᴅ]

//12//

Юнги се насочи към уговореното място.Намираше се на няколко метра от парка, когато телефона му извибрира в ръката му.
Той леко се стресна и се спря на едно място.

jaminie:

Юнги, в парка съм, чакам те. - 17:01

Дъхът на Юнги секна, щом бавно вдигна погледа си и погледна към едно момче с руса коса, седящо на една стара пейка.

Изключи телефона си, пъхна го в джоба си, неотделяйки поглед от Джимин и бавно закрачи към пейката, на която се намираше русокосото момче.

-Той е толкова красив.-мислеше си съзнанието на Юнги.

Момчето никога досега не бе виждало толкова привлекателен човек.
Не осъзнаваше, че сърцето му туптеше бързо всеки път, щом погледнеше към Джимин.
Беше прекалено зает да се фокусира върху всеки инч от лицето, косата и тялото на Джимин.

Джимин се обърна в негова посока и леко се усмихна.
Това успя да накара кожата на Юнги да настръхне.
Джимин се изправи от пейката и застана пред Юнги.

-Здравей, Юнги, приятно ми е да се запознаем, вече официално.-каза Джимин, широко усмихнат.

Чим плахо подаде ръката си напред, за да се здрависат.
Юнги стоеше като втрещен, но бързо се осъзна и подаде ръката си към тази на Джимин.

Моментът, в който стиснаха ръцете си, накара сърцето на Юнги да се измъкне от студената обвивка, в която се намираше за дълго време.

Усмихна се срещу усмивката на Джимин, за секунда погледна към ръцете им и погледна Джимин в очите.

-На мен също ми е приятно, Джимин.-отвърна.

Моментът на здрависването им продължи малко по-дълго, отколкото се предполагаше.

Двете момчета сякаш бяха в транс, чувството бе толкова приятно и за двамата, че не желаеха това да спира.