ʀᴏʟᴇᴘʟᴀʏ - ʏᴏᴏɴᴍɪɴ [ᴄᴏᴍᴘʟᴇᴛᴇᴅ]

//16//

Докато се гушкаха, на по-малкото момче му стана много удобно в прегръдките на хьонга му, затова не се усети как е заспал на рамото на Юнги.
Юнги се опита леко да го поразбуди, но без успех.Не искаше и да го разсейва от сладкият му сън, затова внимателно го вдигна, държейки го здраво и започна да върви към неговата къща.

Не можеше да остави Джимин навън, не знаеше и къде живее.
Въпреки, че и на него му се спеше, едвам виждаше къде ходи в тъмното, на няколко пъти не се спъна, той успя да задържи Джимин в ръцете си и успешно да го прибере в своя дом.

Когато Юнги отвори една от вратите и постави Джимин на леглото, той се обърна към вратата, за да отиде да легне на дивана, но Джимин го прекъсна.

-Искам Юнги да спи до мен.-проговори сънено.

Юнги бавно се обърна, поглеждайки Джимин.
Забеляза, че очите му са затворени, което означава, че вероятно говори насън.
Вдиша дълбоко въздух, събу се, събу и Джимин, остави обувките им встрани, взе едно одеало, легна при Джимин, оставяйки малко разстояние между двамата.
Джимин се обърна към него, приближи се до Юнги и се сгуши в него, увивайки краката си около неговите.
Юнги се шокира, гледаше заспалото лице на Джимин няколко минути, докато не реши плахо да обгърне тялото му с ръцете си и го гушна.