ʀᴏʟᴇᴘʟᴀʏ - ʏᴏᴏɴᴍɪɴ [ᴄᴏᴍᴘʟᴇᴛᴇᴅ]

//20//

you have 10 missed calls from yoongi♡

Джимин беше поставил телефона си на дивана и гледаше как Юнги продължава упорито да му звъни.
Той искаше да му вдигне и то много, но щеше да се чувства зле, защото има голяма вероятност гаджето му да чуе как той плаче, а Джимин не желаеше по никакъв начин да кара Юнги да се чувства още по-зле.

Знаеше, че постъпката му да си тръгне по този начин от къщата на любимия човек изобщо не беше правилна, но недостатъкът на Джимин е неговата първичност.
С този недостатък той се бореше доста време, опитваше се да го промени в себе си, но каквото и да правеше, този негов недостатък така и не се премахна с времето.

yoongi♡:

Джимини, съжалявам за думите си, не бях прав. - 20:56

yoongi♡:

ще те разбера, ако не искаш да ме виждаш повече. - 20:56

yoongi♡:

но знай, че ми липсваш и не искам да си далеч от мен, малчо. - 20:56

yoongi♡:

обичам те. - 20:57