ʀᴏʟᴇᴘʟᴀʏ - ʏᴏᴏɴᴍɪɴ [ᴄᴏᴍᴘʟᴇᴛᴇᴅ]

//25//

Измина точно един месец, откакто Джимин се беше обвързал с Юнги.
По-малкият много се вълнуваше.
Докато Юнги си беше вкъщи, Джимин беше излязъл, за да му вземе подобаващ подарък за днешният повод.
Юнги имаше някаква неописуема страст към клавишите на пианото, затова Джимин реши да вземе малка торта за първият им месец, върху която с фондан бяха изрисувани клавиши на пиано.

Отиде до най-близката сладкарница и за негов късмет имаше точно това, което търсеше.
Опаковаха красивата малка торта в сладка малка кутия, която Джимин грижливо взе от продавачката, подаде парите, които предварително беше подготвил и излезе от сладкарницата усмихнат до уши.

Когато приближи дома на Юнги, момчето най-спокойно си влезе, леко провиквайки се от коридора с израза "мило?".

Когато влезе по-навътре в апартамента, а именно в кухнята, той завари Юнги да стои на един от столовете и да гледа надолу.
Усмивката на Джимин бързо се изпари и постави тортата на плота, приближавайки се към гаджето си.

-Юнги хьонг, какво има?-попита разтревожен.

Юнги не отвърна на въпроса му, а само повдигна мобилното устройство, което държеше в ръката си към Джимин.
Преди да тръгне, Джимин не беше взел телефона си със себе си, знаеше, че излиза за малко и реши да не го взима.

Юнги беше отворил на някакъв разговор между Джимин и Чонгкук.
След като прочете няколко реда, погледа на Джимин се върна обратно на Юнги.

-Какво искаш да кажеш с това, хьонг?-попита с недоумение.

Юнги заключи телефона му и го остави на масата.

-Джимин, прекалено много време прекарваш с мен.
Игнорираш приятелите си, дори не съм чувал да ми обелваш дума за родителите си.
Това не ми харесва и ако не вземеш нещата в ръце, ще ги взема аз вместо теб.-каза студено.

Джимин усети как сърчицето му се пръсва на хиляди парченца, докато думите на любимият му се въртяха в главата му като стара плоча.

Юнги мина покрай Джимин, спирайки се до плота и виждайки подаръка.

-Какво е това?-попита.

Джимин бавно се обърна, забърсвайки малка сълза от окото си.

-Беше подарък за нашият месец.-отвърна с лека тежест в гласа си.

Юнги кимна с глава.

-Благодаря.
Честит ни месец, Джимин.-изрече безчувствено и излезе от кухнята.

Джимин усещаше дъното на собствената си мъка и се молеше цялата ситуация да бъде някаква лоша шега.