ʀᴏʟᴇᴘʟᴀʏ - ʏᴏᴏɴᴍɪɴ [ᴄᴏᴍᴘʟᴇᴛᴇᴅ]

//18//

Джимин лежеше в прегръдките на Юнги вече от няколко часа, докато нежно си играеше с пръстите на ръката му.
От време на време преплиташе пръстите им, от време на време поставяше цялата си длан върху тази на Юнги и гледаше колко малка е ръчичката му в сравнение с тази на Юнги и виждайки това, се усмихваше сладко.

По едно време чу, че за пореден път телефонът му издаде онзи дразнещ звук за получаване на известие.
Джимин лениво измрънка под носа си и се протегна да го вземе, без да събуди Юнги, който сигурно сънуваше вече трети сън.
Отключи телефона си и първото нещо, което го изуми не беше човека, който го потърси, а броят на съобщенията, изпратени от този човек.

-Чонгкук...-тихо изрече името на спамера на глас.

Джимин внимателно прочете всяко едно от съобщенията, като при прочита на някои от тях му се искаше да си забие силен шамар по челото, или по-скоро да забие шамар на Чонгкук.

jaminie:

Чонгкук, добре съм, няма нужда да истерясваш толкова. - 13:03

jaminie:

Юнги не е изнасилвач, боже, какви си ги мислиш? - 13:03

jaminie:

ще ти пратя снимката щом толкова искаш. - 13:03

jaminie:

ненене, наистина, ако има награда за истерия, кълна се, ти ще си на първо място. - 13:04

jaminie:

като прочитам съобщенията ти, се чудя дали да се смея или да плача. - 13:04

jaminie:

и никого няма да биеш, ясно? - 13:04

jaminie:

сега се успокой, всичко е наред, calma your drama. - 13:05

jaminie is offline

Джимин понякога си задаваше въпроса какво не е наред с Чонгкук, но предполагаше, че всичко е от възрастта и че ще отмине.

Момчето постави обратно телефона си на нощното шкафче, протягайки се, поглеждайки Юнги.
Усмихна се срещу сладкото му заспало личице, целуна го нежно по челото и отново се сгуши в него.