ʀᴏʟᴇᴘʟᴀʏ - ʏᴏᴏɴᴍɪɴ [ᴄᴏᴍᴘʟᴇᴛᴇᴅ]

//26//

Юнги облече черни дънки, черни обувки и черна горница с качулка.
Преметна качулката на главата си, взе със себе си това, което трябваше и излезе много рано сутринта.
Повървя около петнадесет минути и се спря пред един блок.
Отключи внимателно и тихо вратата на блока, качи се по стълбите, стигна пред една тъмно-кафява врата, потърси правилният ключ, който беше на връзката с ключовете, пъхна го в ключалката и отключи.
Много тихо, като сянка в нощта, се промъкна в апартамента, постави онова, което носеше в една от стаите и по същият начин, по който беше влязъл, така беше и излязъл.

Когато чернокосото момче излезе от блока, малки капки сълзи се стекоха по бузите му.
Почувства се ужасно заради това, което трябваше да направи, заради това, което не искаше да прави, но беше принуден.
Краят на щастливите му дни се броеше на пръстите на двете му ръце и беше близо.
Толкова близо, че можеше да го усети на върха на езика си, можеше да придобие представа вкуса какъв би могъл да бъде.

Върна се обратно в своя апартамент, заридавайки на празното легло.