ʀᴏʟᴇᴘʟᴀʏ - ʏᴏᴏɴᴍɪɴ [ᴄᴏᴍᴘʟᴇᴛᴇᴅ]

//19//

rabbit_jeon97:

слава богу, че си добре. - 16:34

rabbit_jeon97:

чакам си снимката. ;)) - 16:34

Джимин погледна известията на телефона си, извъртя очи и го остави на нощното шкафче на Юнги.
Малчото вече от няколко дни не се беше прибирал вкъщи, предпочиташе да лежи в прегръдките на гаджето си с часове, да си играе с косата му, да се смеят и да си създават още сладки моменти.
Колкото и хубаво да беше на Джимин, Юнги все още беше леко дръпнат, но не можеше да каже на Джимин, защото знаеше, че това щеше да бъде разбрано по погрешен начин и да нарани по-малкото момче.

-Джимин, кой ти пише?-попита небрежно Юнги.

-Чонгкук.-отвърна безчувствено Джимин.

-Не го игнорирай заради мен.-каза твърдо Юнги.

-Не го игнорирам, просто ми пише глупости, как да проведа нормален разговор с него като приказва глупости тези дни?-леко се наддигна от прегръдките на Юнги и го погледна.

-Ние също си приказваме глупости, Джимин.-каза и отвърна на погледа на Джимин.

-Дори и да са глупости, са по-забавни от тези на Чонгкук.-изстреля го бързо.

-Джимин, не говори така за приятелите си, не виждаш ли какво става?-гласа на Юнги се разнесе из стаята-От няколко дни си в нас, телефона ти ще гръмне от известия, сигурно вашите се притесняват за теб, а ти се държиш така.

Джимин щеше да излъже, ако каже, че думите на Юнги не го нараниха.
Момчето бавно се изправи от прегръдките на гаджето си, плъзна се до края на леглото и седна.

-Ако толкова не си искал да бъда във вас, да ми беше казал.

Юнги осъзна, че това, което беше казал, успя да накара гаджето му да се почувства зле.

-Джимин, аз нямах това в предвид.-Юнги се приближи до Джимин, опитвайки се да го прегърне през кръста, но Джимин, се отскубна от него.

Без да каже и дума, Джимин стана от леглото, взе си телефона от  нощното шкафче, отиде в коридора, обу се и излезе през вратата.
Юнги се изправи от леглото веднага, отиде след него, догони го по стълбите, искайки да поговорят, но Джимин започна да тича, вероятно разплакан.

Колкото и да не му се искаше, Юнги усети, че това беше края.
Направи глупостта, от която се страхуваше, която се опитваше да избегне.