ʀᴏʟᴇᴘʟᴀʏ - ʏᴏᴏɴᴍɪɴ [ᴄᴏᴍᴘʟᴇᴛᴇᴅ]

//28//

След няколко седмици прекарани вкъщи, Джимин най-сетне реши да излезе на бял свят, или казано просто - навън.
Неговият най-добър приятел - Чонгкук - онова момче, което беше запалено по Overwatch и защитаваше своя хьонг, a.k.a Джимин като плюшено пате с нож, реши да се види със своя стар най-добър приятел.

Бяха се уговорили да се срещнат край река Хан - тяхно любимо място.

Джимин бавно вървеше към уговореното място, вдигайки погледа си напред и виждайки развълнувания Чонгкук, който махаше с ръце сякаш ще паркира самолет.

-Хьооонг~ -изчурулика сладко по-малкото момче.

Джимин леко се усмихна и прегърна най-добрия си приятел.
Нямаше силата да покаже каквато и да била емоция, дори и онези емоции от най-долните пластове.

-Отдавна не се бяхме виждали, камоли да сме си писали, притесних се за теб.-изкоментира спокойно Кук, който лекичко си играеше с качулката на хьонга си.

-Знам, Чонгкуки, съжалявам, че не бяхме излизали от толкова време.-опита се да прозвучи нормално колкото се можеше повече, без Чонгкук да усети че нещо не е наред.

Чонгкук се отдръпна от прегръдката и погледна Джимин, който скриваше лицето си изпод шапката с козирка.
Чонгкук внимателно постави двата си пръста под брадичката на Джимин и я повдигна така, че погледите им да се срещнат.

Усмихнатата физиономия на Чонгкук срещна разбития поглед на Джимин.
Мигом усмивката на по-малкото момче угасна и разбра, че хьонга му не е добре.
Задърпа го в обятията си и в този момент Джимин даде воля на сълзите си да потекат на рамото на Чонгкук.

И двамата не си обелиха нито дума, единствено силният плач на Джимин се чуваше.
Чонгкук смяташе, че думите тук бяха излишни.
Според Джимин също.
Да, Юнги не беше добър за него.
Да, Юнги не заслужаваше Джимин.
Да, Юнги ужасно много го нарани.
Нищо ново нямаше да чуят ушите на Джимин.
Живееше в един и същи порочен кръг и се луташе, изгубил себе си, изгубил вяра, изгубил всичко онова, което имаше.

Сега Джимин съжаляваше.
Съжаляваше, че даде всичко, което имаше и онзи, на който го даде, го взе за себе си, без дори да му мигне окото.