Усмивката ти ще топли сърцето ми

461 50 3
                                    

Слънцето, което влизаше в стаята на Амбърли, беше причината тя да се събуди. Разтърка очите си с опакото на ръката си. Щом се разсъни, впечатление ѝ направи книгата на нощното шкафче. Надигна се и я взе в ръцете си. Щом прочете заглавието усмивка грейна на лицето й. Това беше нищо, в сравнение с щастието от посланието, което беше написано от вътрешната страна на корицата, а именно" За най- красивото момиче със синьо- зелени очи". Амбърли стана от леглото и отиде право при Айзък, който още спеше. Приближи се, седна до него и постави целувка на бузата му, при което той отвори очите си.

Айзък-  Това означава ли, че получих прошката ти?

Амбърли-  И още как. От къде намери книгата? Всъщност откъде знаеш, че харесвам" Гордост и предразсъдъци"?

Айзък-  Едно птиченце ми каза. А затова откъде съм я взел няма значение.

Амбърли-  За мен има. Знам, че такива книги, тоест една от първите издадени от този роман се срещат трудно. Има само няколко броя и са все у колекционери, а да вземеш книга от колекционер е много трудно, дори невъзможно.

Айзък-  Открих един такъв колекционер тук в Ню Йорк. Отидох при него и след дълги усилия го обедих да ми я даде.

Амбърли-  И не поиска нищо в замяна?

Айзък-  Не, дори не пожела да му я платя.

Амбърли-  Какво му каза за да го убедиш?

Айзък-  Няма значение.

Амбърли-  Моля те!- каза и отново го целуна по бузата.

Айзък-  И защо си мислиш, че така ще ме убедиш?

Амбърли-  Прав си, така няма да стане, но ето така да- отвърна и сля устните си с неговите.

Айзък-  Казах му, че е за много специален човек за мен. Човек, който нараних и изгубих. Човек, който искам да си върна и да не губя никога повече. Надявах се, че по- този начин ще ми простиш и усмивката отново ще се върне на лицето ти.

Амбърли-  Простих ти и усмивката е залепена на лицето ми и не смята да се отлепя. И все пак не ме лъжеш, нали?

Айзък-  На лъжец ли ти приличам?

Амбърли-  Искаш ли честен отговор?

Айзък-  Добре, може и да не ми отговаряш. Какво смяташ да правиш днес?

Амбърли-  Заедно с Ерика и Габриела ще ходим да си вземем нещо за тържеството утре, а трябва да ти купя и подарък.

Айзък-  И какво ще ми вземеш?

Амбърли-  Не знам, ще измисля нещо. Защо не ми подскажеш? Какво би ти харесало?

Айзък-  Това което би ми харесало страшно много си ти, чисто гола в моето легло, може да си с коледна шапка все пак е Коледа.

Амбърли- Страхотно предложение. Ще го имам предвид. Сега трябва да те оставям, защото трябва да се приготвям.

Айзък-  Дойде преди минута остани още малко.

Амбърли-  Тук съм от половин час. Габриела скоро ще е тук, така че трябва да отида да се облека.

Айзък-  Ами Лейла няма ли да дойде с вас?

Амбърли-  Лейла? Откъде ти хрумна това?

Айзък-  Тя е наша роднина, живее тук, а и е приятелка на сестрите ми. Защо да не дойде с вас? Тъкмо ще се сближите.

Амбърли-  Добре, ще вземем и нея. Всъщност не искам да се сближавам с нея.

Айзък-  Защо не?

Амбърли-  Не знам, държи се странно, а и ти е хвърлила око. Всъщност ти имал ли си нещо по- специално с нея?

Айзък-  Какво имаш предвид?

Амбърли-  Дали си имал връзка с нея, дали си правил секс с нея.

Айзък- Не съм. С нея имаме приятелски отношения, надявам се и с теб да е така.

Амбърли-  Искаш да сме приятели аз и ти или аз и тя?

Айзък-  Аз и ти не можем да бъдем просто приятели. Не мога да бъда приятел с жената, която искам да целувам страстно, която искам да любя до насита, с която искам да заспивам и да се събуждам.

Амбърли-  Доживях да чуя и нещо толкова хубаво от теб. Честито, ти отново спечели. Спечели прошката ми, спечели и мен. Всъщност ти ме спечели още онзи път във вилата, когато бяхме заедно, когато прахме секс.

Айзък- За мен това не е победа. Много по- голяма победа е да те накарам да мислиш за мен, да не можеш да заспиваш без мен, отколкото да те накарам да правиш секс с мен. Можех да правя секс с теб още от първия ти ден тук, но още тогава знаех, че ти си различна. Има нещо в теб, което ме кара да те желая толкова, нещо без което не мога да живея. През дните, които исках да стойш далеч от мен не можех да дишам. Всеки път, когато те видех едвам издържах без да те докосна или целуна.

Амбърли-  Да не мислиш, че на мен ми беше по- лесно? И най- вече когато Лейла се появи и Ерика ми каза, че тя има симпатии към теб.

Айзък-  Стига с тази ревност. Аз искам само теб. Искам да гледам само в твойте красиви очи, а прекрасната ти усмивка да топли сърцето ми. ..

Part of the family.. Where stories live. Discover now