Part of the family..

Красива си!

Амбърли стана рано за да тича. Само че откакто започна връзката си с Дейвид извършваше това действие заедно с него.

Дейвид- Все още не разбирам защо дойде да живееш в имението. Ти не си човек, който би се възползвал от ситуацията за да влезе в семейство като Хансен. Бях сигурен, че ще откажеш наследството, защото мразиш покойния Майкъл Хансен. Какво те накара да вземеш това решение?

Амбърли-  Прав си, исках да откажа наследството, но познаваш Айзък, той е способен да влуди всекиго. Скарахме се и на инат приех и работата в холдинга и да живея в имението. Та аз не разбирам от тази работа абсолютно нищо.

Дейвид-  Ти си модна икона, най- красивият и секси модел и моето момиче, затова няма от какво да се притесняваш, аз ще ти помагам във всичко.

Амбърли-  Добре, че си ти- отвърна и го прегърна точно щом стигнаха имението и бяха  в градината на място, от което Айзък беше свидетел на това.
..
Преди Амбърли да си вземе душ и да се приготви за първият си работен ден в холдинга, реши да спази обещанието си към Оливия и отиде да поговори с Габриела. Щом влезе в стаята ѝ, тя беше седнала близо до прозореца.

Амбърли-  Навън времето е прекрасно. Слънчевите лъчи гъделичкат тялото ти, птичките пеят своите песни, цветята ухаят прекрасно. Защо не излезеш малко?

Габриела-  Нямам желание.

Амбърли-  Съжалявам за Каел. Не го познавах много добре, но си личеше, че те обича. Знам колко те боли, отлично разбирам болката ти, защото съм я изпитвала. Когато майка ми почина, баща ми беше до мен, затова го превъзмогнах бързо. Баща ми беше единственият ми роднина и ми беше много близък, затова много страдах, когато той почина. Имах чувството, че е дошъл краят на света. Исках да умра. Чувствах се сякаш съм останала съвсем сама на този свят. Вие ми помогнахте да се върна към живота. Ти не си сама Габриела, имаш една страхотна дъщеря, а братята ти винаги са до теб. Излез от тази стая и се върни към живота. Ако не заради теб, направи го за Оливия. Тя има нужда от майка си.

Габриела-  Даваш съвети на мен, но преди това трябва да се погрижиш за себе си. Защо всъщност дойде да живееш в  имението? Заради Айзък? Ти избяга от него, защо се върна?

Амбърли-  Дойдох за да поговорим за теб, не за мен. Няма да остана дълго в имението. Трябва да ходя на работа, чао Габриела!
..
Амбърли се върна в стаята си. Под душа си мислише за това, което ѝ каза Габриела. Можеше ли да е права и наистина да е тук заради него, за да може да го вижда. Много ѝ се искаше да не е така.
Беше почти готова, когато той влезе в стаята ѝ.

Амбърли-  Какво си мислиш, че правиш? Защо влизаш в стаята ми без позволение?

Айзък-  Преди ти харесваше да го правя.

Амбърли-  Сам го каза ПРЕДИ. Излез преди Дейвид да те видял тук.

Айзък-  И какво ако ме види тук? Не правя нищо лошо. Просто стоя и те гледам. Всъщност ако знае какво ми минава през ума щом те видя, тогава вече ще има право да се ядоса.

Амбърли-  Трябва да тръгвам, така че се дръпни от вратата за да мина!

Айзък-  Вярно, бях забравил, че днес е първият ти работен ден в холдинга на Хансен, наблегни на думата Хансен.

Амбърли-  Да, за съжаление трябва да чувам тази така ужасна дума постоянно. Сега вече може ли да се отдръпнеш? - попита като застана пред него.

Айзък-  Красива си!- каза, протегна ръката си към нея и отмести един кичур коса, който беше паднал пред лицето й.

Амбърли-  Айзък, не го прави!

Айзък-  Защо? Защото се страхуваш Дейвид да не ни види или се страхуваш от чувствата си към мен?

Амбърли-  Не говори глупости. Нямам чувства към теб. Дръпни се да мина!- отвърна и понече да тръгне, но той хвана ръката й, дръпна я рязко към себе си, при което телата им се допряха едно до друго, прекрасна възможност той да я целуне, каквото и направи, но целувката не продължи дълго, защото тя го отблъсна, след което излезе възможно най- бързо от стаята, при което за малко да се блъсне в Бенджамин.

Бенджамин-  Хей, по- полека! Добре ли си?

Амбърли-  Как очакваш да бъда добре, живеейки под един покрив с брат ти?

Бенджамин-  Вие двамата сте създадени един за друг, но сте толкова инатливи, че не искате да си го признаете. Любовта е по- силна от всичко, дори и от ината ви...