Part of the family..

Запознанството

Големият ден дойде. Частният самолет на Майкъл Хансен кацна на летището в Ню Йорк, където чакаше шофьорът му. Амбърли не беше идвала преди в Ню Йорк, точно за това от летището до имението на Хансен, тя гледаше през прозореца. След половин час стигнаха.
..

Майкъл Х. -  Няма от какво да се притесняваш. Говорих с тях, чакат да се запознаете. Това е новият ти дом, а ние сме твое семейство.

Амбърли-  Това означава ли, че се радват, че съм тук?

Майкъл Х. -  Сигурен съм, че ще се спогодите.

Амбърли-  Надявам се.- отвърна и тръгнаха напред, минавайки през огромната градина. Щом влязоха в имението, се насочиха към трапезарията, където бяха петте му деца. Всички бяха насядали на различни места и държаха мобилните си телефони в ръцете си.

Майкъл Х. -  Деца, това е Амбърли, Амбърли това е най- голямата ми дъщеря Габриела, след това е Бенджамин, после близнаците Айзък и Ерика, които са на твоята възраст и най- малкия член на семейството Раян. Всички ние сме новото ти семейство, а това е новият ти дом.

Айзък-  Това, че ще живее тук не я прави част от семейството. Тя е гостенка тук и такава ще си остане.- каза грубо преди да излезе от къщата. Веднага след него и всички останали се разотидоха.

Майкъл Х. -  Не обръщай внимание на думите на Айзък. Той трудно приема новостите. Дай му малко време. Сега трябва да тръгвам, но те оставям в дори ръце. Ерика ще те разведе и ще ти покаже стаята.

Ерика- Нямаш грижа татко. Хайде, първо ще ти покажа стаята.- отвърна и тръгна към стълбите за втория етаж, придружавана от Амбърли.

Амбърли- Само ти се радваш, че съм тук.

Ерика-  Не обръщай внимание на Айзък, той си е такъв. Груб е с всички. Опознае ли те, може би ще стане по- мил.

Амбърли-  Ти си негова близначка, нали?

Ерика-  Да, но сме пълни противоположности. Радвам се, че ти ще си тук, защото скоро ще бъда единствената дъщеря.

Амбърли-  Как така?

Ерика-  Габриела се омъжва след месец.

Амбърли-  Не е ли твърде млада?

Ерика-  Тя е най- голямата от нас. На 25г. е. Омъжва се за сина на един от съдружниците на баща ми.

Амбърли-  Брак по сметка?

Ерика-  Не. Всъщност донякъде да, но те се обичат. Учеха заедно в гимназията, а след това и в университета.