Part of the family..

Ето, че мога да живя без теб.

Амбърли отвори очите си и какво да види, Айзък спеше до нея в леглото. Загледа се в лицето му. Спомни си онзи път, когато отново се събуди до него. Само,че тогава беше щастлива. Тогава разбра какво е любов. Какво е той да ти липсва, да броиш минутите, в които не е при теб. Да го очакваш да дойде. Да те боли щом си тръгне. Да си щастлива само от това да го гледаш, да го чуваш, да го чувстваш. Сега е различно. Сега до нея спеше мъжът, който ѝ обеща, че ще я обича и няма да я лъже, но я излъга и то не веднъж. Тя му вярваше, а той я лъжеше, след което спря да вярва и в любовта му. Отдалечи се от него за да забрави и любовта и лъжете. Не забрави и не може да забрави. Не може да прости. Болката бе по- силна от любовта.

Айзък-  Добро утро, красавице!- каза щом отвори очите си и върна Амбърли в реалността.

Амбърли-  Какво си мислиш, че правиш в леглото ми?

Айзък-  Не е ли очевидно? Спях.

Амбърли-  Защо спиш в моето легло?

Айзък-  Щях да спя в моето, ако ти беше там.

Амбърли-  Айзък, махай се!

Айзък-  Защо? Леглото е достатъчно голямо и за двама ни, така че не ти преча.

Амбърли- Пречиш и то много. Ами ако Дейвид те беше видял?

Айзък-  Дейвид е в Калифорния до края на седмицата, затова няма от какво да се притесняваш.

Амбърли-  Аз да се притеснявам? Ти си този, който трябва да се притеснява, защото ако Дейвид беше тук щеше да те убие.

Айзък-  Ето, че се притесняваш за мен. Страхуваш се за живота ми, защото ще ти липсвам, няма да ме видиш никога повече, а ти не можеш да живееш без мен.

Амбърли-  Нима? Забрави ли, аз заминах за Калифорния и цяла година не се бяхме виждали, а съм жива и здрава. Ето, че мога да живя без теб.

Айзък-  Но се върна щом осъзна, че вече не можеш да издържаш без да ме виждаш, да ме чуваш, да ме чувстваш.

Амбърли-  Махай се от леглото и от стаята ми!

Айзък-  Целуни ме и ще направя каквото пожелаеш.

Амбърли-  Искам само да излезеш от стаята.

Айзък- Целуни ме и ще изляза.

Амбърли-  Имам по- добра идея. Махай се, Айзък!- извика и започна да го удря с една от възглавниците.

Оливия-  Бой с възглавници.- изпищя щом влезе в стаята, изтича до леглото и се включи в "играта".

Айзък-  Не е честно, вие сте две, а аз един.

Оливия-  Защо спиш в леглото на Амбърли?

Амбърли-  Не гледай мен, а отговори на детето!

Айзък-  Амбърли се страхува от тъмното, затова останах да спя при нея, както ти спиш при майка си, когато се страхуваш.

Оливия-  Не си ли голяма за да се страхуваш от тъмното? Само децата се страхуват, а възрастните са безстрашни.

Амбърли-  Права си, не бива да се страхувам, но когато няма кой да те обича се чувстваш сам и беззащитен.

Оливия-  Затова чичо Айзък е спал при теб, защото те обича.

Амбърли-  Да, чичо ти Айзък е мой приятел, а той много обича приятелите си.

Оливия-  Той е влюбен в теб. Обича те както татко обичаше мама.

Амбърли-  Объркала си се. Ние сме само приятели. Нали Айзък?

Айзък-  Ливи, майка ти сигурно те търси, трябва да се приготвяш за училище, така че върви!- каза и момиченцето послушно излезе от стаята.

Амбърли-  Ти си на работа, така че и ти си върви.

Айзък- Не искаш ли да отговаря първо на въпроса ти?

Амбърли-  Отговора не ме интересува. Върви си!

Айзък-  Не те обичам като моя приятелка.- каза малко преди да излезе от стаята
...
Бенджамин-  Сутринта пак излезе от стаята на Амбърли.

Айзък-  Снощи спах при нея.

Бенджамин-  Тя нали е с Дейвид? Да не би да сте се сдобрили и да е била шута на Дейвид?

Айзък-  Нямах предвид това. Тя разбра, че съм спал при нея чак на сутринта и както предполагаш побесня.

Бенджамин-  А ти защо си спал при нея?

Айзък-  А защо не? Откакто се хвана с Лейла започна да защитаваш Амбърли. Ти си мой брат трябва да си на моя страна.

Бенджамин- Не я беше виждал от толкова много време, но не можа да я забравиш. Колкото и да не искаш да си признаеш, тя заема важно място в сърцето ти и колкото и да искаш да я прогониш от там, не можеш, защото тя владее цялото ти същество....