Part of the family..

Малко по- малко печелиш сърцата на всички

Амбърли вървеше по коридора за да стигне до кабинета на Майкъл Хансен. Щом стигна почука на вратата и влезе.

Амбърли-  Може ли да поговорим?- попита седейки още до вратата.

Майкъл Х. - Разбира се! Заповядай, седни! - отвърна и тя седна на един от фотьойлите пред бюрото.

Амбърли-  Направих нещо без да кажа на никого, дори на татко. Исках да кажа на вас, преди да го разберете от друг.

Майкъл Х.-  Можеш да ми кажеш всичко и няма нужда да ми говориш на "вие".

Амбърли-  Снимах се в една реклама в агенцията на Тайлър Паркър. Познавам сина му Браян, той ми предложи работа и аз приех. Утре излиза рекламата и исках поне някой от семейството ти да знае.

Майкъл Х. -  Радвам се, че споделяш с мен, но защо е нужно да работиш?

Амбърли-  Защото искам да съм независима. Не искам да съм в тежест на никого. Достатъчно съм голяма за да се грижа за себе си.

Майкъл Х. - Много ми напомняш на майка си. Тя беше също толкова уверена в себе си.

Амбърли-  Вие сте били приятели, разкажи ми нещо за нея!

Майкъл Х.-  С майка ти се познаваме от гимназията, бяхме много добри приятели, тя винаги е била до мен и в добро и лошо. След това се записахме в един и същи университет за да можем отново да сме заедно, но тогава се появи баща ти и станахме трима. Всъщност аз запознах майка ти и баща ти, затова днес ти имаш възможността да си на този свят благодарение на мен.

Амбърли-  Ами с твоята съпруга как се запознахте?

Майкъл Х. - С нея и преди се познавахме, родители ни бяха приятели и често се виждахме, но всичко между нас започна, след като родителите ти заминаха за Ню Джърси.

Амбърли-  Защо не са останали в Ню Йорк, а са се преместили в Ню Джърси?

Майкъл Х. -  Не знам, един ден просто майка ти дойде да се сбогуваме, не каза защо, просто заминаха.

Амбърли-  Ако бяха останали може би щях да познавам семейството ти и сега щеше да ми е по- лесно.

Майкъл Х. -  Не се тревожи, сигурен съм, че скоро ще свикнат с теб.

Амбърли-  Благодаря ти за отделеното време. Лека нощ! - каза преди да напусне кабинета и да се върне отново в стаята си, където я чакаше Айзък, който отново беше легнал на леглото й.

Айзък-  Ето те и теб! Забави се.

Амбърли-  Какви ги говориш?

Айзък- Видях, че влизаш в кабинета на баща ми, което означава, че си говорила с него. И какво ти каза той?

Амбърли-  Нищо по-различно, от това което знаех от баща ми. Не знам какво целиш, но няма да ти се вържа отново.

Айзък-  Сладурче, ти си толкова наивна, че чак ми е жал.- отвърна като се изправи и застана пред нея.

Амбърли-  Престани да си играеш с мен! Ако знаеш нещо, което баща ти не иска да ми каже, тогава ми кажи, ако не, спри да го клеветиш.

Айзък- Оооо, защитаваш го?

Амбърли-  Айзък, сигурна съм, че си имаш по- важна работа от това да висиш в стаята ми и да ме дразниш, затова разкарай се от тук!

Айзък-  Добре сладкишче, тръгвам си, но ще се върна, защото знам, че ще ти липсвам.
...
Амбърли довърши скицата на роклята, която беше обещала да нарисува за Габриела. Прибра всички неща от леглото си, взе рисунката и отиде да я покаже на Габриела, но тя не беше в стаята си,затова слезе в дневната и тя беше там.

Амбърли-  Заповядай, надявам се да ти хареса!- каза щом и подаде скицата.

Габриела-  Страхотна е! Не очаквах, че си толкова добра. Скицата е уникална, а щом дам да ми ушият роклята ще стане най- хубавата на света.

Амбърли-  Радвам се, че ти хареса.

Габриела-  И то много. Много ти благодаря, ще съм ти вечно задължена!- каза и я прегърна.

Айзък-  Браво на теб, успя и нея да заблудиш с невинното си лице. Първо баща ми, после Ерика, а сега и Габриела. Малко по- малко печелиш сърцата на всички.

Габриела-  Айзък, би ли се качил горе без да дразниш околните?

Айзък-  Спокойно ще дразня само гостенката.

Габриела-  Айзък!

Амбърли-  Спокойно, свикнала съм. Ще се качвам горе. Лека нощ, Габриела!- отвърна и се качи в стаята си,следвана от Айзък.

Айзък-  Опитваш се да спечелиш сърцата на всички?- попита и се подпря на бравата на вратата.

Амбърли- Опитвам се да бъда себе си. Не ми е нужно да се харесам на всички. А и дори да спечеля техните сърца, твоето никога няма да успея, защото ти нямаш сърце....