Глава 10

11 1 0
                                    

Станах с цел да събера мислите си. Събрах всичко и го сложих по местата им като запазих само гривната и снимката на улицата до къщата на Тае. Излязох от стаята и отидох в моята за да си взема раницата и тръгнах. По път се видях с Кара, но не и споделих нищо. Аз не обичам да споделям с всеки всичко, няма значение дали той ми е близък или не. Докато тя ми говореше дори не я слушах и тя забеляза това.
Кара - Таа, ти какво мислиш по въпроса Олив?

-тишина и от двете страни

Кара - Оливера?

Аз - д-да какво?

Кара - кокъли с месо!

Кара - къде се замисли пак?

Аз - аз, нищо просто... Проблеми

Кара - да споделиш искаш ли?

Аз - не е нищо сериозно спокойно!

Кара - както кажеш!

Така продължихме докато не стигнахме сградата на мъпилището наречено,, училише". Забога още с влизането ли просто си казах WTF.
Какво му има? Защо го прави? Какво ще постигне? Пф.. Именно видях Техьонг с ново момиче да се натискат в колата му. Той дори не ме видя.. Боклук... Долен... ШИБАНО куче....
Не че ме ебе какво прави, но нямаше смисъл да прави това преди 1 ден. Влязохме в училище и Кара видя гаджето си, който беше Джънгкук. Той беше най-добрия приятел на Техьонг,но не използва всяко момиче. Аз си тръгнах, защото не ми се слушаше тъпите им разговори в които има,, сладки думи" от рода на,, слънце",, любовче",, бебе" и тем подобни... Качих се на втория етаж където имахме физика. Оставих раницата си в шкафа и взех само нужните неща. Отидох пред кабинета, обаче постояно се разсейвах и реших да отида да изпуша една цигара навън. Обаче защо не да се засека с Тае и курвата до него!? Тая се лигавеше и е хванала за ръката Тае и го целува и мачка постояно и се спряха точно пред входа на вратата. Видя ме, но не се мръдна затова я избутах и минах.

?? - другия път внимавай мила!

Аз - другия път не бъркай пътя за стриптийз клуба с пътя за училище, мила!

?? - ама яя, коя си че да ми говориш така?

Аз - Оливера съм и не съм курва, а сега иди и научи пътя наизуст че не искам всеки ден да те виждам тук

Не продължих да се заяждам и изобщо не обърнах внимание на това което ми казваше. Отидох зад двора и запалих една цигара, после втора, трета и кутията свърши. (не цяла кутия успокойте се) За миг осъзнах че съм закъсняла и тичейки тръгнах към кабинета по физика. Рязко отворих вратата без да почукам

Госпожата - аа, госпожица Оливера се появи!

Аз - малко късно, но съм тук

Госпожата - можеше да почукаш и да се извиниш!

Аз - можеше, но не пожелах.

Госпожата - излез навън!

Аз - причина?

Госпожата - Излез!

Излязох и седнах на пода пред вратата. След 5 минути от стаята излезе Тае...

Тае - компания?

Аз - сядай

Тае - какво ти има?

Аз - информиран ли си за изоставената сграда до вас?

Тае - з-зсщо ми зададе този въпрос

Аз - просто кажи и не ме занимавай

Тае - ако се държиш с мен добре ще ти кажа всичко което знам...

Аз - добре...

Море от различни емоцииWhere stories live. Discover now