Море от различни емоции

Част 11

Тае - преди там беше сиропиталище. Имаше много деца, но това сиропиталище беше малко по-различно. Там водеха деца с проблеми. Поне така ми разказаха наште , защото и на мен ми стана интересно какво е било.

Аз - какви проблеми например?

Тае - психични, физически

Аз - загуба на памет?

Тае - всички бяха такива!

Аз - а защо вече не е сиропиталище?

Тае - защото, децата не са за там. Имам късметлии които ги спасиха, но другите са в лудницата сега.

Аз - пф... Те не са луди

Тае - Ти защо ме пита

Аз - стана ми интересно

Тае - а защо пак ме отбягваш

Аз - а защо пак използваш момиче, за удоволствие.

Тае - защото ти не искаш да бъдеш с мен и ходя с някоя и реално когато я целувам не усещам нищо, но затворя ли очи виждам теб и...

Аз - хахах, това не е забавно. Спри да си играеш с чувствата на момичетата.

Тае - спри да правиш нещата трудни и за двама ни

Аз - няма нещо наречено ние, ясна ли съм?

Тае - не!

-в този момент се чу звънеца

Тръгнах по коридора за следващия час. Разбира се Кара дотича до мен и започна да ме разпитва както винаги. Обясних и че просто съм закъсняла и съм се изнервила. Тя ми върза. Отидохме до шкафчетата си и оставихме всичко.
                           След 5 учебни часа
Вече се прибирах и бях по път. Бях доста объркана и исках да питам всичко Лиа и Майкъл. Точно когато се прибирах наште по скоро не знам.... Вече ми е странно когато казвам наште, но.. Те бяха пред вратата.

Лиа - скъпа, браво не си избягала от училище

Аз - трябва да говорим!

Лиа - добре, хайде влизай

Влязохме и седнахме в хола. Беше тихо, не можеш да ги погледна в очите.

Майкъл - какво има?

Аз - ще ви задам въпрос и вие ще мк отговорите честно на всеки!

Лиа - кога сме те лъгали скъпа

Аз - хах, не ме разсмивайте

Аз - така, разбрах нещо за което се учудих и най-вече искам да науча какво е станало. Това което ще говорим е свързано с миналото ми.

В този момент Майкъл тряснах с юмруг на масата.

Майкъл - няма за какво да говорим, миналото си е за минало.

Аз - сега.. Млъкнете и ми кажете..
Защо сте ме лъгали?

Лиа - скъпа не знам какво си научил ама.. Не е вярно

Аз - спри да лъжеш! Знам че съм усиновена, знам че истинските ми родители са мъртви и знам че имам загуба на памет, но вече всичко си спомням.

Майкъл - няма такова нещо!

Аз - не си заслужава да ме лъжете още... Просто си признайте