Море от различни емоции

Глава 18

Вече бяха минали училищните часове и решихме да се прибираме. (хора тук пропускам щото ще стане много тъпо)
Прибрах се и вкъщи нямаше никой. Качих се в стаята си и започнах да се събличам. Реших да се взема успокояващ душ, който ще ме накара поне за малко да спра да мисля за всичко и всички. Влязох във ваната и потънах в утехата на топлата вода. Започнах да си мия косата, тъй като тя беше дълга и искаше най-много грижи. Продължих с тялото си. Не след дълго... По - скоро след около 40 минути прекарани в банята излязох. Увих една тънка бяла хавлия около тялото си. Не покриваше всяка част от тялото ми, стигаше до коленете ми. Чух звъненето на врата и се стреснах. Слвзох за да отворя вратата и защо не аз да не видя през шпионката кой е? Направо отворих и разширих очи когато видях мъжката фигура пред себе си. (може би очаквахте да кажа Техьонг, но не няма спокойно..)
Пред мен стоеше брат ми.. Да.. Той не е мой биологичен брат,но наште ли казаха че ние сме се разбирали доста добре в сиропиталището. Именно затова са взели двамани, защото сме били неразделни. Като бяхме на 12,13 също много се лигавехме и играехме..аз го приемам като мой биологичен брат!
Боб - Оливераа! - разтвори ръце в знак на прегръдка
Аз - брат ми!
Отделихме се от прегръдките си и моментално се засмях тъй като бях мокра и малко... Намокрих го...
Аз - съжелявам, влизай тук е твоя дом
Боб - облечи се и ела
Аз - окей..
Щастливо се качих в стаята си и се изсуших набързо. Преоблякох се и слязох долу. Видях го седнал на дивана гледайки нанякъде.
Аз - за коя мацка си мисли моето бебе?
Боб - не съм ти бебе.. Ии няма мацка за която да си мисля
Аз - мм, повярвах ти
Боб - исках да говоря друго с теб, защото вече порасна и мисля че трябва да знаеш истината.
Аз - плашиш ме като говориш така...
Боб - спокойно.. Това което ще ти кажа може да е малко тъжно от твоя страна, но...
Аз - давай..!
Боб - ние сме осиновени!
Аз - хахахах, боб стреснах се че е нещо друго
Боб - аз съм сериозен
Аз - аз знам за всичко! Намерих различни документи и стигнах до извода че наистина сме осиновени.. Дрън Дрън... Говорих с майкъл и Лиа. Те си признаха и така... Не се притиснявай, но ти от кога знаеш как разбра?
Боб - сега не е време да говорим за тези неща, не искам да развалям настроението си затова кажи ли ти какво правиш?
Аз - аз не правя нищо, даскало, напрежение, проблеми... Ти?
Боб - какви проблеми си имаш малката. - той се усмихна подигравателно
Когато чух пракора,, малката" ми стана гадно... Първия и последния човек който ме нарече така беше Тае!
Аз - имаме 2 години разлика големия и да имам проблеми и ти си най-големия - засмях се...
Боб - айшш... Кой е проблем бе - той почна да ме гъделичка
Аз - добре, добре с-спри..
Боб - Хаха, забавно?
Аз - много
Обясних му почти всичко, което се случва в изминалите години. Той също сподели... Реално ние с него наистина си приличаме много по характер. Абе мина се час, два... Наште се прибраха от работа и когато видяха брат ми се побъркаха от щастие. Боб сподели че ще остане 2 седмици тук,което ме зарадва. И така... Целия ден мина в приказки и смеене, ядене и осъзнах че беше петък... АААА ПЕТЪК? Обещах на Тае да излизаме!? Омг... Сега ще ми се разсърди жестоко. Знаех къде живее затова бързо се преоблякох и тръгнах към дома му. Видях се имах много пропуснати обаждания и не си вдигаше телефона.
Точно когато бях пред тях видях да влиза с някво момиче в къщатата му. Обмислих да изчакам да влязат й след 2 минути да почукам и да видя дали ще ме излъже, дали ще се зарадва като ме види или ще се ядоса. Влязоха и минаха 2 минути. С бързи крачки тръгнах към входната врата и почуках. Вратата се отвори и.....