Море от различни емоции

Глава 20

Гледната точка на Техьонг
Звънях на Оливера тъй като се разбрахме да излезнем, но тя не вдигаше. Тя просто... Ме заеба. Затова излязох и случайно попаднах на поредното момиче, което ще ме задоволи. Прибрах я вкъщи. Още с влизането ми тя ме нападна като жадни ме целуваше и внезапно се звънна. Аз вече бях само по боксерии затова тя отиде да отвори. Не знам кой дойде, но определено имаха какво да си говорят. Извиках се и тя му отговори и след секунди беше при мен.
?? - имаш поздрави от,, малката"
Аз - какво?
?? - някакво момиче дойде и търсеше теб, но нека довършим
Аз - не, не махни се веднага
?? - какво ти става, ти си този който ме извика
Аз - сега съм този който те гони.
Изпъдих я от вкъщи и излязох да потърся Олив, но не я намерих. Знам колко тъпо и е станало или по-скоро не е обърнала внимание. Все тая не трябваше да ме хваща в крачка, но...
Събрах мислите си и всъщност това беше момента в който разбрах че наистина съм боклук. Трябваше наистина да спра да си играя с чувствата на хората. На следващия ден не видях Оливера в училище. Втори ден мина и нея отново я нямаше. Реших да питам компанията ѝ.
Аз - мм, къде е Олив
Върнън - не те ебе, махай се
Аз - айде само да не си говорим така
Върнън - бях прекалено ясен, бягай
Аз - чакам отговор
Лиса - Олив я няма просто я няма... Не се знае дали ще я видиш повече. Ясно? Сега се махай!
Аз - н-няма да я видя?
Джени - Оливера не е добре. В кома е.. Не разнасяй тази информация на другите, но олив не е добре..
Аз - какво и има?
Лиса - може ли да ни оставиш?
След разговора ми стана лошо... Това момичето което харесваш, обичаш да е в болница... Просто е... Убийствено зле.. Казаха ми да не ходя в болницата.. Колкото и да искам не отидох за нейно добро

Гледната точка на Боб
Вепе беше трети ден. Седях гледайки в една точка.. Беше ми тежко да лъжа родителите ни че сме добре.. Беше тежък случая.. Чувствах се потънал в нищото човек с разбито сърце. По едно време чух леки стенения от страна на Олив.
Олив - н-не, ау, хъмг
Аз - Олив, олив събуди се.. Олив! Жива ли си!
Тя започна да се клати на леглото. Започна да вика и аз се страснах пред гледката. Извиках веднага мидицинските сестри. Биха и успокояващо.
Аз - какво и има?
Сестрата - нищо, хората в кома получават травми в съня си.
Аз - жива ли е?
Сестрата - в кома е!
Аз - ще се събуди ли?
Сестрата - вярвайте ми и ние не знаем отговора. Мозъкът и е прекалено натоварен в момента. Явно е имала много проблеми и е преживяла много. Не знам какво ще стане, но очаквайте всичко.
Когато чух последното изречение исках да заплача. Как така да очаквам всичко?