Море от различни емоции

Глава 24

Не се колебах особено, за да не се усъмни. Преди да кажа нещо помислих няколко пъти, защото по принцип съм честна с хората или не се е налагало да ги лъжа до такава степен. За да не се проваля помислих няколко пъти нещата, които щях да изръся. По принцип не си струваше да лъжа, но нямаше просто как да кажа,, да Техьонг от 3 години съм влюбена в теб и не спирам да ск мисля за теб! ". Трябваше да се стегна, защото освен че  познавам човека срещу мен и знам че може да ме хване в лъжа, също така гледах блуждаещо далече и усещах как като почна да говоря или ще заекна или гласът ми ще трепери. Затова просто се усмихнах леко и погледнах право в тъмногкафевите очи на Техьонг. Когато го погледнах, сега забелязах колко дълбоки очи има и как може само с поглед да се усмихнеш.

Аз - така...искам да ти кажа че това не е вярно. Може да искаш да е така, но реално не е така. Съжелявам.... Говорихме по тази тема повече от 100 пъти и не искам повече.

Тае - виж... Оливера ако има нещо подобно ми кажи, наистина вече нещата между нас стават трудни. Омръзна ми да се правиш на недостъпна и да ме игнорираш. Ако имаш чувства към мен кажи! Това е момента,защото вече не мога. Направих всичко възможно и... Пак не става... Ти си си същата и никога не ме разбираш. Защо? Какво толкова искаш? Не те разбирам!
Аз - наистина не ми е до това... Може ли да говорим друг път
Тае - не, сега кажи какво има
Аз - не искам да говоря
Тае - ето... Ти пак ще се измъкнеш без да кажеш и думичка. Поне кажи каквото има стига си мълчала.
Аз - Да! Имах чувства към теб... И още ги имам, но просто толкова. Не можех да ти споделя това, защото много малко хора знаят за това. Просто не се чувствах все още готова това е. Сега ме остави, разбра ли?
Той ме гледаше странно, под странно имам предвид че не можеше да повярва на това което казвах. Искаше ми се просто да си замълча.
Тае - з-защо не ми каза?
Аз - не можех, просто си мислех че няма да имам възможност с теб. Има толкова момичета които искат да спът с теб, но и ти не си малко. Ти им се връзваш и кво... Знам какъв човек си и последната година се учудих. Това не си ти преди 2 години. Затова се стреснах.. Мислех си че ще ме използваш..
Той слушаше внимателно всичко което казвах без да ме прекъсва.
Тае - виж...аз
Аз - стига, не ми е до това. Не се чувствам добре. Ще говорим друг път.
Избутах го и минах. С бързи крачки се отделих от там без да се обръщам назад. Дори не знам какво бях направила, но се надявам да е за добро.