Море от различни емоции

Глава 22

Гледната точка на Олив
Не след дълго приятелите ми си тръгнаха, а аз останах да си почивам. Боб каза че има изпити затова след тях отново ще дойде да ме види. Изпратих го и останах сама. Отидох до кухнята за да си направя нещо топло за пиене. Наште бяха в Америка и не знаеха какво се е случило с мен, но предполагам така ще е по-добре. Направих си зелен чай и точно когато се качвах на вратата се звънна. Отидох да отворя и още с отварянето  се учудих. Беше Техьонг, гледаше ме доста странно. Усмивката му беше смесица между-гняв, съжеление, щастие. Аз го погледнах само и после се отместих за да мине.
Тае - Оливера?
Аз - да, Техьонг?
Тае - как се чувстваш?
Аз - зле
Тае - защо?
Той ме погледна учудено, а аз затворих вратата и започнах да се качвам по стълбите като му направих знак да ме последва.
Техьонг - не ми изглеждаш изобщо добре
Аз - защо мислиш така?
Техьонг - не знам, психично добре ли си?
Погледнах го с зверски поглед и после завъртях очи.
Техьонг - имам чувството че ще ме убиеш!
Аз - защо дойде?
Техьонг - исках да те видя
Аз - аха, окей
Техьонг - кога ще идваш на училище
Аз - защо?
Техьонг - просто питам
Аз - да, да идвам и да гледам как ги сменяш всеки ден? М, или как се ебеш в тоалетните с всяка втора?
Техьонг - какво ти има забога? Защо се интересуваш от това какво правя аз? Ако искам ще ги сменям през секунди, не си човека който ще ми дава съвет! Да не би да ревнуваш?
Аз - достатъчно, не ми се слушат глупостите ти,напусни!
Техьонг - чакам отговор на въпросите ми,дойдох да говорим и да те видя..
Аз - супер, чао
Техьонг - виж, да греша, но...
Аз - няма но... Чао
Техьонг - виж...
Аз - махни се
Той ме погледна и не почака втора заръка, а направо излезе. Аз легнах и не след дълго се отвори вратата. Някой почука на вратата ми и аз просто отвърнах с едно,, да".
Лиа влезе в стаята ми и като ме видя че не съм добре веднага седна до мен.
Лиа - скъпа, какво ти има? Класната ти ми звънна за да ми каже че трупаш отсъствия и че не си ходила вече от почти 2 седмици на училище. Искам честно да ми кажеш какво се е случило.
Аз - нищо ми няма. Просто тези дни не съм добре и психически и физически.
Лиа - това не е начин, трябва да ходиш, ясно?
Аз - утре отивам!
Лиа - искаш ли нещо от мен?
Аз - не
Усмихнах се неловко и Лиа излезе от стаята. Аз станах и заключих вратата. Започнах да гледам към една точка и да мисля за всичко. Стана ми гадно от държанието ми към Техьонг,но като се замисля си го заслужава. Не е хубаво зареди твоето щастие да разбиваш друго. Не трябва да си играеш с чувствата на хората, трябва да мислиш какво чувства отсрещния. Именно затова се държах грубо с Техьонг, защото той преди 2 години не беше същия. Този Техьонг не е този в който съм се влюбила преди 2 години. Вече започнах да си млисля защо все още изпитвам симпатии към него при положение че знам какъв е. Защо все още се дразня като го видя с някоя друга? Хиляди въпроси ме накараха да стигна до мисълта че вече полудявам. Това да не знаеш какво чувстваш е много трагично. Това да не знаеш дали си наистина влюбена в някой е много тъпо. Това да нямаш човек, който може да ти даде правилен съвет и избор е още по гадно. След толкова въпроси и мисли съм се унесла.