Море от различни емоции

Глава 21

Седнах на мястото си и започнах да гледам към олив. Беше още много малка и ако я загубя нямаше да мога да живея...
След седмица
Гледната точка на Олив
Отново се събудих.. Какво става.. Умрях ли? Жива ли съм? Какво се случва с мен? Защо ми го причиняват?
Погледнах надолу и ножа беше още набит в мен. Защо още съм жива? Защо няма никой? Какво се случва? Започнах да викам за помощ! Помощ!
Никой не ме намираше в дупката където бях потънала. Не след дълго усетих допир. Някой ме пипна за ръката. Вдигна я и започна да ми говори нещо. Бях в несъзнание и не знаех какво ми говореше. Човекът бе много познат за мен. Не след дълго разтръсих глава. Вече можех да чувам и пипам и усещам. Стискай ръката на човека до мен. След което бавно отворих очи. Погледнах и пред мен беше Тае. Помъчих се да се усмихна, но не се получаваше. Той ми говореше и по едно време като усети допира ми и мен в живо състояние започна да вика на медицинските сестри. Те дойдоха и започнаха да ме преглеждат. Видях брат си. Защо бях тук обаче? Какво се е случило с мен?
След още 1 седмица
Гледната точна на неутрален разказвач
Вече Оливера беше изписана от болницата и беше в тях. Лежеше на леглото и пиеше чая си. Срещу нея бяха най-добрите и приятели и я наблюдаваха внимателно. Всяко едно нейно движение бе наблюдавано от младежите. Те се бяха притиснили много за нейното състояние, но в момента бяха най-щастливите на света.
Олив беше добре, в настроение. Но искаше да се премести далеч от тук. Да забрави за всичко и всички. Нямаше нужда от никой. Само от това да остане сама