ɪғ ʏᴏᴜ ᴅᴏ [2Jae]

1

18.07.2018

-Йонгдже! Не ми пипай храната!- ядоса се най-добрия му приятел, а именно Югюм. Безстрашното хлапе от по-горния клас с което не се разделяше.

-Просто искам малко кимчи!- Дже направи тъжна муцунка и скръсти ръцете си, обръщайки се на другата страна, правейки се на сърдит. След това последваха няколко минутки в мълчание, но най-после Югюм ги развали.

-Добре де ето ти.- с пръчиците взе парче кимчи и дръпна Дже, карайки го да се обърне към него. -Кажи ааа. - Йонгдже като по команда отнори устата си, хапвайки си кимчито.

-Вкусно. - усмихна се и му надигна палеца на едната си ръка, поклащайки глава.

────────────

- Писна ми да ти игнорирам обажданията! Защо ме търсиш отново? След 16 години. Беше просто секс.  -Джебум се ядоса на момичето, на отсрещната линия.

-Знам. Но проблема не е това. Ще може ли да се срещнем?

-Защо? - подметна той.

-Трябва да поговорим. Важно е.- притеснението й се усещаше, но Джебум не го интересуваше усобено.

Джебум въздъхна и разтърка с пръсти слепоочията си.- Добре.

-Ела в училище БокНам (нещо измислено) след половин час.

-Защо в училище? - изненада се той, но отговор и не получи. Отсрещната линия прекъсна и Джебум остави телефона си на шкафчето, насочвайки се към банята. Погледна отражението в огледалото и започна да размишлява задълбочено.

Skip time

С бавни крачки Джебум вървеше по алеята точно до училището. Училището се виждаши кристално ясно, само оградата го делеше от него. Продължи да оглежда училището спомняйки си, колко щастливи мигове имаше в училище, с колкото и учене да го трупаха.

На двора забеляза две момчета. Еднато от тях се хранеше, а другото бе с гръб към ДжейБи. Все още вървейки по алеята и наблюдавайки момчетата най-пасле и другото момче се обърна, взимайки си част от храната на другия.

-Ах. И ние бяхме така. -усмихнахна се той и усети вибрация в задния джоб на дънките си. Извади го и само при надписа "Кучката" усмивката му изчезна. Натисна зелената слушалка и пастави телефона до ухото си.

-Пред училището съм.- с все същия отегчен глас проговори. Премина през портата на училището, продължавайки да върви бавно.

-Когато влезеш тръгни на дясно и се качи на втория етаж. Ще ме намериш в стая 204.- без да дочака нито една друга нейна дума натисна червената слушалка.

•при Йонгдже

-Майка ми ме вика. Трябва да отида в стаята й бързо иначе ще ме убие. Беше много заплашителна. -Йонгдже побърза да стане и взе раницата си, мятайки я на гърба си.

-Тази жена кога не е заплашителна? Леле тазш жена е толкова... -започна да говори Югюм, но не спря след като се учети, че все пак е майката на най-добрия му приятел.

-Намаше да ти кажа нищо ако беше продължил. Трябва да въ- и отново телефона му позвъня, а той бързо се обърна на другата страна и на бегом тръгна към входа на училището. Все още гледащ в звънящия си телефон, натисна копчето за угасване и той спря. Вдигна поглед, но за съжаление се блъсна в някой. Паднаха на зямята и другия човек умекоти падането.

-Ауч. Това заболя. -проговори тихо момчето, което бе под Дже. Йонгдже вдигна главата си и го погледна. Беше много красив. Щом засякоха погледите си той се изгуби в прекрасните му очи, а бемчицата под едното беше също толкова красива.

-А-а извинете. -тай се засрами и ляка червенина се появи на бузките му. Като попарен се изправи от него, поклони се и продължди да тича към входа.

↬Имах големи надежди за този фенфик. Но явно само идеята ми беше добра-