ɪғ ʏᴏᴜ ᴅᴏ [2Jae]

2

-Ти малък кучи син. Ще те убия. Сега когато баща ти дойде тук повече не искам да съм те видяла! Грешка на скъсан презерватив! - из целия коридор се чуваха само крясаците на учителката по математика.

Джебум се намираше точно пред стаята в която трябваше да врезне. Бе се облекнал на стената и тропаше лекичко с крак по нея.

- Защо се забави толкова?!? Ще те уби-

Точно в този момент Джебум не издържа и врезе съвсем спокойно в кабинета.

-И да искаш не можеш да го убиеш. Не и ти.- погледа му се спря на момчето навело глава, опитвайки се да задържи сълзите си. Същото момче от преди няколко минути, което се строполи върху него.

-Дж-джебум. -изрече тя и се кротна, сядайки на един стол, зад прилежно подреденото си бюро.

-Стига си се държала все едно си в цикъл и си успокой нервите.- въздъхна отегчено и с бавни крачки се насочи към момчето. Прегърна го през рамо и го притисна към себе си.- И какво рече? Не те чух много добре.

Жената седеше вцепенена и гледаше към него. Можеше да се забережи малкото пламъче в очите й, който може да те накара да се обърнеш на другата страна и да излезеш от стаята без да обелиш е думичка.

-Не си хаби сълзите за тази кучка.- Джебум повдигна главата на плачещото момче и изтри сълзите му с ръкава на блузата си, усмихвайки му се.-Сега ако обичаш ми обясни.- върна пагледа си на Бора, погеждайки я с погнуса.

-Той ти е син.- отговори сериозно тя и кимна към него.

-Това ми е ясно. Чух те.-повдигна вежди. -Кажи ми за каква ме викна и защо му говориш така. Също така защо, по дяволите имам син за който не занех?-отговор не получи в следващите 5 минути за това простичко изрече.- Искаш да убиеш него? Ех горката. Той няма как да умре от тойте ръчички.- Джебум пусна момчето и го потупа по рамото, тръгвайки бавно към жената.- Май си нямаш никаква представа с кой се занимаваш.-все със същия безразличен поглед мина с ръка през бюрото й.- В тази стая единствения човек си ти. -всичко което правеше Джебум бе като на забавен кадър.

-В-вземи го и си вървете. Шестнадесет години го отглеждах и му ходих по задника. - тя се стресна при изречените думи на Бум, но не го показа. Жената отнвно се обърна към момчето, а то все още не бе спряло да рони сълзите си. В очите й не се четеше е капка съжаление от изречените думи но сега. Можеше само да се забележи отвратението и огромна доза на ярост.

-Ах, горката ти. Ще си останеш самотна цял живот. - от устата на Бум се отдели лек смях. С едно движение се обърна към момчето и прехапа устна. Изглеждаше толкова невинно и сладко, че се учудваше как въобще той му е баща. Обърна се към Бора и й се усмихна като за последно. Затича се до момчето и хвана ръката му. -Сбогом кучко.-помаха й и за секунди се изгубиха от погледа й.

-Не е последната ни среща Буми.- подсмихна се доволно тя и започна да потропва по бюрото с дългите си ноктити.